— А градът, от който е Ръдърфорд?
— Хамлет. Пущинак.
— Олдис ходил ли е там? Преди, имам предвид?
— Ходил е. Заедно с Лок.
— Лок?
Фиск изглеждаше изненадан.
— Ричард не ви е разказал за Бенджамин Лок? О, вие още дори не сте започнали своя вечерен курс.
— Кой е той?
Фиск седна на дивана и кръстоса крак връз крак.
— Доктор Бенджамин Лок беше култова фигура в университета „Дюмант“ — започна той. — Ричард е учил в „Дюмант“, а след това е станал преподавател там, разбира се. Лок бе един вид професор ренегат. Жените в „Дюмант“ го обожаваха, а мъжете искаха да са като него. Беше сред постоянното присъствие в бунтарските студентски движения в началото на седемдесетте, ходеше на лекции с чарлстони и с хипарски огърлици от мъниста. Виждал съм го веднъж, мисля, че през седемдесет и първа. Приличаше повече на студент, отколкото на преподавател, но гениалността му прозираше дори под този външен вид. В това отношение беше досущ като Ричард.
— И той е бил преподавател на професор Олдис, така ли?
— Точно така. Лок преподаваше теория на критиката. Трябва да разбереш, Лок беше изцяло от школата на Реймон Пикар15. За него литературата беше съвкупност от математически модели и той смяташе, че работата на читателя е да ги разгадае и да изпълзи в дупката. Да потъне в книгата.
„В дупката — помисли си тя. — Заешката дупка“.
— Бен сякаш си играеше с някаква машина — продължи Фиск. — Пред студентите си късаше кориците на книгите и режеше с резец страниците, физически унищожаваше книжните тела, за да може след това да ги изследва парче по парче.
Алекс си спомни страниците, които Олдис им бе показал на камерата.
— Предполагам, че това се е сторило на Ричард някакъв вид изкуство — каза Фиск. — Някакво прозрение. Разбира се, двамата станали неразделни от мига, в който Лок осъзнал колко мощен интелект има Ричард.
— Лок ли насочи доктор Олдис към Пол Фолоус?
— Да. По онова време Фолоус не беше известен, но Лок бързо промени това. Беше през 1972 година. Романът „Златното мълчание“ все още не се бе появил, а мнозина смятаха, че Фолоус не е нищо особено. Може би някаква съвременна версия на Идит Уортън. Всъщност Бенджамин Лок е първият учен, който предложи хипотезата, че Пол Фолоус може и да е жена.
Алекс се замисли над това. Стотината страници от „Спиралата“, които бе прочела, много добре пасваха на тази теория. Имаше нещо женствено в писането му.
— Казахте, че Бенджамин Лок е променил възприятието за Пол Фолоус — припомни му тя. — Как го направи?
— Много внимателно — отвърна Фиск. — Създал елитна група от свои ученици. Малка подбрана група от най-добрите студенти по литература в „Дюмант“. Наричали се Айовците.
— И Ричард Олдис…
— … бил един от тях, да. Естествено, че ще бъде. Именно на техните тайни срещи в дома на Бенджамин Лок се родила митологията около Пол Фолоус.
— Но какво им е преподавал Лок? След като не се е знаело много за романите му, то тогава каква информация им е давал?
— Той ги заразил с фикс идеята, Алекс. Просто си ги представи. — Алекс се наведе напред и се загледа във вечно мърдащите пръсти на възрастния мъж и налудничавите сложни сенки, които хвърляха по стената на всекидневната. — Студентите повярвали, че единственият му дотогава роман — „Спиралата“ — не е просто книга, а… нещо друго. Нещо като карта на съкровища. Съвсем нова и непроучена, която никой не си бил направил труда да разгадае. И че те ще са първите, които ще го сторят. Представи си колко велики са се почувствали.
Алекс се замисли за вечерния курс, за задушната стая в мазето, която нямаше прозорци. За чувството, което я обземаше, когато Олдис се появеше на екрана.
— Да — каза накрая. — Мисля, че мога да си го представя.
— Оттук е лесно да разбереш как са се увлекли по това — продължи Фиск. — Имам предвид, че направо превъртели, изгубили всякаква собствена воля. И ако така наречените Айовци преди били просто любознателни, сега вече били напълно омагьосани от него. Той им станал не просто ментор, а духовен гуру.
15
Реймон Пикар (1917) — френски учен, застъпник на академичния подход в литературната критика, яростен противник на „новата литературна критика“ на Ролан Барт. Техният разгорещен публичен дебат е един от най-важните етапи в развитието на структурализма. — Б.пр.