Чарлс Шефилд
Превъзходство
На Ан, Кит, Роуз и Ториа
и всички други бимодални разклонения.
СТРАДАНИЕТО ОБИЧА КОМПАНИЯ
Д’жмерлиа отвори отново уста да протестира и откри, че не може да говори. Не може да диша. Не може да мисли. Беше разчленен… Не, беше лишен от мозък, изпитваше безпределна мъка.
Влизането на корабното ядро в периферията на аморфната сингулярност[1] беше болезнено, но това беше физическа болка — извиване, усукване, разтегляне. Другото беше по-лошо. Душата на Д’жмерлиа беше раздробена, мозъкът му — разделен на парчета, съзнанието — разпиляно из много отдалечени един от друг светове.
Той се опита да крещи. И когато най-после успя, чу нов звук — дузина същества, всички като него, ревяха от мъка във Вселената.
Глава 1
Сентинел гейт
Артефактът на строителите, известен като Парадокс, лежи дълбоко навътре в територията на Четвъртия съюз (възел за достъп Боуз[2] G-232). Фактът, че Парадокс съдържа лотосово поле, е известен от почти три хиляди години, от времето на експедицията на Рътлидж през Е. 1379 (Вж. Парзън, Е. 1383). Макар че лотосовото поле разрушава както органични, така и неорганични памети, то невинаги екранира преминаването на електрически сигнали по проводника на нервен кабел. Известен е най-малко един такъв случай. Източник…
Източник?
Дариа Ланг вдигна безпомощно ръце над входното кодиращо устройство и разочарована впери поглед в дисплея. Какъв източник би могла да посочи за това твърдение? Беше горда със себе си, че статиите в „Универсален каталог на артефактите“ (Пето издание) бяха максимално точни и осъвременени. Не беше нейна вината, че някои от предлаганите в последно време от нея данни бяха подложени на критика, поради невежество от другите редактори. Тя знаеше, за разлика от тях, че при някои обстоятелства електрически сигнал може да се предава по нервен кабел от вътрешността на лотосово поле към компютър вън от него. Не го беше видяла лично, но имаше думата на съветника, който го е видял, а съветниците не лъжат.
Да не говорим за хуманоида Е. К. Тали, с когото всъщност се е случило.
Дариа захапа долната си устна и най-сетне записа:
Източник: Частно съобщение, съветник Джулиъс Грейвс.
Това беше най-доброто, което можеше да направи, нещо много по-различно от обичайната информация в академичните източници, които професор Мерада приемаше за достоверни. Но в този случай, колкото по-малко е казано, толкова по-добре. Ако беше добавила, че цитираният случай в лотосовото поле е станал на изкуствен планетоид известен като Глистър[3], точно преди Грейвс и Тали, и самата Дариа да бъдат откарани на трийсет хиляди светлинни години[4] от спиралния ръкав с транспортна система на Строителите на място, където срещнаха… Е, да не се впуска в подробности. Мерада просто ще си изгуби ума. Или по-вероятно ще каже, че тя е изгубила своя.
Може би наистина си беше изгубила ума, но не по тази причина.
Беше късна вечер, Дариа работеше в тишината на малка, обрасла в зеленина беседка. Лекият ветрец на Сентинел Гейт беше изпълнен с аромата на нощни цветя и тихо цвъртене на птички в гнездата. Тя стана от терминала и отмести настрана пълзящите растения.
Знаеше точно накъде да гледа — на изток, където се появяваше Сентинел. На двеста милиона километра блестящата набраздена сфера се открояваше на безлунното нощно небе. От детинство тази сфера и загадката на артефактите на Строителите не излизаха от ума й. Тя щеше да е първата признала, че това беше формирало целия й живот.
Артефактите и сега формираха живота й, но по доста различен начин. Дариа гледаше Сентинел, както го беше гледала хиляди пъти преда това и се чудеше колко много се бе променила за толкова кратко време. Преди една година беше научен работник, отдаден на изследователска работа, и не искаше нищо друго, освен своята библиотека и своята работа, посветена на каталогизиране и анализиране на данни от над хиляда артефакти на Строителите разпръснати из целия спирален ръкав. Откриването на една статистическа аномалия, включваща всички артефакти я съблазни да остави тихия си кабинет на Сентинел Гейт, да напусне цивилизования регион на Четвъртия съюз и да отиде на такива сурови и отдалечени светове като Куейк и Опал.
Там тя беше се натъкнала на аномалия — и на нещо повече. Беше преживяла опасности, вълнения, отчаяние, ужас, болка, въодушевление, беше завързала дружба. Половин дузина пъти беше близо до смъртта. И когато накрая се върна на Сентинел Гейт, мястото, за което толкова много и толкова дълго беше мечтала, намери нещо друго. Тя откри, че… че…
2
Сатендранат Боуз (Бозе) (1394–1974) — индийски физик, един от създателите на квантовата статистика. Изследвал частици с цял спин, т.нар. бозони (статистика на Боуз (Бозе) — Айнщайн). Отнасяйки своята статистика към фотоните, въвел закона на Планк за топлинното излъчване на абсолютното черно тяло. В книгите от поредицата „Наследената вселена“ е предпочетена английската транскрипция на името му — Боуз. В руската и българската научна литература той е известен под името Бозе. —