Космодрум Миранда
Ако човек чака достатъчно дълго на космодрума на Миранда, ще срещне всички от целия спирален ръкав, които заслужава да се видят.
Винаги имало една малка част от Четвъртия съюз, която мислела за вас. Чиста глупост! Хората на Съюза са самонадеяни — нищо чудно, че по-старите индивиди на вида се мислят за дар Божи на Вселената и са с прекалено високо мнение за значението на техните собствени световни центрове и космодруми.
Но ви казвам, че когато човек за първи път посети космодрума на Миранда, той си мисли, че претенциозната реклама на Съюза може би е вярна.
През живота си съм виждал хиляди космодруми — от точките за изстрелване на миникораби на Берсеус Чут до комплекса Арк Лонч за излитане в открития Космос. Бил съм до Билдър Синапс толкова близо, колкото някой човек изобщо се е осмелявал да отиде, където изследователските кораби трептят, блещукат и изчезват и никой никога не разбира къде се дяват намиращите се вътре бедни содомити „доброволци“ или защо щастливците се връщат.
А космодрумът Миранда? Най-страховитият от всички.
Представете си върху повърхност на планета кръгова равнина с диаметър триста и двайсет километра — и като казвам „равнина“ имам предвид абсолютно равна площ, не повърхност от глобус. Цялата долна страна на космодрума на Миранда е равна с точност до милиметър, така че средата на кръга е с два километра и половина по-близо до центъра на планетата от нивото на външния му край.
Сега си представете, че тръгвате от края навътре към средата през еднородната плоска чернота като полирано стъкло. Тя е топла, а атмосферата на Миранда е задушна и влажна, леко мъглива. На шестнайсет километра навътре минавате покрай първия пръстен от сгради — хиляди хранилища и складове, високи трийсет етажа и простиращи се още толкова и повече под повърхността. Продължавате да вървите и минавате покрай втората, третата и четвъртата складови площи и първата и втората зони за пристигане на пътници. Виждате хора от всички раси и възрасти, плюс сикропеанци и варнианци, ло’фтианци и хименопти, и кикотещи се празноглави дитрони и се чудите дали това няма да продължи вечно. Но когато напуснете втората зона за пътници, забелязвате две неща. Първо, пред вас на хоризонта се вижда тънка вертикална линия. И второ, че е пладне, но се смрачава.
Гледате вертикалната линия може би две секунди. Знаете, че това трябва да е долният край на Столк[6], който минава от центъра на космодрума Миранда право нагоре до стационарна орбита, а това не е кой знае какво — нищо в сравнение с четирийсет и осемте базалтови колони, които свързват Кокун с планетарната повърхност на Савал.
Но става все по-тъмно и вие вдигате нагоре глава. И тогава зървате Шрауд, краят на която започва да пресича слънчевия диск. Там е горният край на космодрума Миранда, приличната на гъба покривка на Столк. Шрауд е с диаметър четиринайсет хиляди и петстотин километра. На него се върши истинският бизнес — единственото място в спиралния ръкав, където възелът за достъп Боуз лежи толкова близо до планетата.
Вие спирате колата и умът ви заработва. Там горе в хангарите на края на Шрауд, са подслонени милиони звездни кораби. Някои от тях започват да бръмчат. Вие знаете, че за половин час трябва да се издигнете по Столк. За по-малко от един ден ще бъдете горе, на Шрауд, и ще изберете някоя малка машина. И няколко часа след това ще можете да извършите преход по мрежата Боуз, да отидете на друг възел за достъп, отдалечен на сто или дори хиляда светлинни години…
Но ако сте стар пътешественик като мен, космодрумът Миранда ви действа с магическа сила — седите унил върху повърхността на планетата като някой скапан домашар от Даунсайд, като знаете, че сте само на един ден път от целия спирален ръкав. И преди още да разберете, започвате да изпитвате непреодолимо желание още веднъж да погледнете дългите, един милион мълнии, които браздят фрикционните пръстени на Калмейн, или да се чудите какви светове в открития Космоса на Тристан сънува Мантикор[7] през тези дни, или какви нови лъжи и хвалби разказва в бара на космодрума на Бридъл Гап старият чизм полифем Далсимър. И неочаквано ви се приисква да наблюдавате отново от края на Торвил Анфракт на територията на общността Вселената, превърната в калейдоскоп, където време-пространство[8] се връзва на възли и се зъби, и се върти около себе си като спомените на стар човек…
И тогава научавате, че вълните на Космоса бушуват в кръвта ви и е време да вдигнете котва, да целунете за сбогом любимата и да тръгнете отново по космическите простори за последно пътуване из ръкава.
8
Четириизмерно пространство — математическа абстракция, която има три измерения от Евклидовото пространство и времето като четвърто. —