Ненда я удостои с възхитен, полусъжалителен поглед, който толкова дразнеше Ханс Ребка, и я погали по ръката.
— Първо, скъпа, защото с гарантиран лъжец човек знае, че го лъжат. И второ, защото нямаме друга възможност. Кой друг ще бъде толкова луд, за да лети към Анфракт? И да бъде достатъчно добър, за да ни закара там. Човек прибягва до полифем само когато е отчаян, но те са може би най-добрите пилоти на галактиката, а Далсимър е върхът. И освен това той обикновено се нуждае от работа, защото има този малък проблем, че има нужда от храна. И накрая ние се нуждаем от Далсимър, защото той единствен е оцелял. Той твърди, че е на петнайсет хиляди години. Мисля, че лъже… това означава, че е бил тук преди Голямото въстание, когато зардалу са господствали в Зардалската общност… но според хрониките на Бридъл Гап той посещава „Сън бар“ от три хиляди години. Да, оцелял е. Обичам да работя с оцелели.
„Защото вие също сте един от тях, оцелял — помисли Дариа. — И също сте лъжец… и гледате само личните си интереси. Затова ви харесва. А като става дума за лъжи…“
— Луис, когато ни казахте как вие с Атвар Х’сиал сте напуснали Серенити имаше нещо, което не разбрах.
— Ние не напуснахме… онази тъпа конструкция на Строителите, Посредникът ни изхвърли.
— Зная това. Но вие казахте нещо друго за Посредника. Вие казахте, че сте мислили, че той лъже за самите Строители.
— Никога не съм казал, че лъже. Казах, мисля, че греши. Има голяма разлика. Посредника вярва в онова, което ни каза. Той е стоял на Серенити в продължение на четири или пет милиона години, убеден, че Строителите чакат в стазис, докато Посредника и Чакащия кой знае още колко други конструкции изберат подходящи видове да помогнат на Строителите. И тогава Строителите ще излязат от стазиса и всичко ще бъде чудесно и Посредника и неговата тайфа ще живеят след това във вечно щастие.
Само че всичко това са глупости. Посредника трудно съобразява и върши онова, което си мисли, че му е казано да върши. Но аз не вярвам, че то наистина му е казано от Строителите. За пет милиона години човек може доста да оглупее. Атвар Х’сиал е съгласна с мен… конструкциите са добросъвестни и наистина впечатляващи, когато ги срещне човек за първи път. И са много силни. Но не са много интелигентни.
— Ако това е вярно, къде са Строителите? И какво наистина искат те конструкциите да направят?
— Не мога да отговоря на този въпрос. Това е повече ваша насока на мислене, отколкото моя. А точно сега не ме интересува. Дертовете ни са други — Ненда се обърна към мястото, където беше Атвар Х’сиал. Тя беше свършила със свързването на захранващите маркучи. — Например как да кацнем на Бридъл Гап. След два дни сме там. „Иърбъс“ не може да слезе долу, защото Д’жмерлиа и Калик са били достатъчно глупави да купят Летящ холандец[13]. А ние нямаме кредит да наемем совалка от долната страна. Така че, по-добре стискайте палци.
Атвар Х’сиал беше завъртяла крачето и маркучите, водещи в кафявото яйцевидно тяло, се бяха напълнили с мътна течност. Дариа последва Луис Ненда и се наведе над блестящата повърхност на яйцето.
— Какво е това?
— За момента това е въпросът. Това е нещичко, което Джулиан Грейвс намери, когато се ровеше наоколо онзи ден. Никой не можа да го идентифицира, но вчера Ат надзърна в него с ултразвук. Тя мисли, че може да е корабно ядро. „Иърбъс“ е Танталов[14] орбитален форт, така че не се очаква никога да кацне някъде. Но може да има случаи, когато хората на борда да поискат да го напуснат. Близо до главния люк има натрупани дузина такива яйца. След няколко часа ще знаем какво сме намерили. Извинете ме. Ат казва, че трябва да се захвана за работа.
Той се обърна и се наведе над крачето, за да контролира потока. Течността затече по-бързо по захранващите маркучи и лъскавата повърхност на елипсоида започва застрашително да се издува. От вътрешността й се чу тихо пулсиране.
— Не се доближавайте много! — извика Ненда. Предупреждението беше ненужно. Когато яйцето започна да потръпва, Дариа се обърна и излезе през изхода на спомагателната машинна зала. Трябваше да помисли върху казаното от Ненда.
Атвар Х’сиал я проследи, докато тя се изгуби от погледа й.
— Това заминаване е тъкмо навреме, Луис Ненда — феромонното съобщение носеше оттенък на укор.
— Както отбелязах преди, жената нежелателно ви разсейва.
— Успокой се, Ат. На нея не и пука за мен, както и на мен не ми пука за нея. Тя се безпокои само за Строителите и къде са те.
13
Според легендата холандски моряк прокълнат заради произнесена от него богохулствена клетва да плава вечно около нос Добра Надежда. —