— Така е добре. Стиснете палци и лапи. След пет минути ще разберем дали Далсимър е тук — той вече нанасяше дебел жълт крем върху лицето и ръцете си.
— Пет минути? — попита Е. К. Тали. — А колко време е необходимо за митнически и имиграционен контрол?
Ненда го погледна недоумяващо и продължи да се маже.
— По-добре се намажете и вие, ако не искате за две секунди навън да се изпечете — той отиде до люка, отвори го малко и подуши, после сложи импровизирани очила на очите си. — Не е лошо. Отивам. Щом се приготвите, последвайте ме.
Ненда стъпи на повърхността, следван от Ханс Ребка. Той се огледа и прецени обстановката. Никога не беше идвал на тази планета, но беше виждал дузина други, които не й отстъпваха. Условията на Бридъл Гап бяха лоши, там човек никога не биваше да излиза по пладне на открито, но не бяха по-лоши от тези на родния му свят Тюфел, където никой, който искаше да остане жив, не излизаше на открито, когато задуха утринният вятър „ремульор“.
Той погледна през очилата на изток, където утринните лъчи на Кавесън едва проникваха през извисяващите се зъбери на скалите. Светлото петно на слънцето се разсейваше от атмосферата, лекият ветрец върху лицето му беше студен. Ребка прекрасно разбираше всичко, за да бъде подведен от тези неща. Дори отслабено от прах, облаци и озон, Кавесън изпращаше към повърхността на Бридъл Гап стотици пъти повече ултравиолетово лъчение от това, което можеха да понесат очите и кожата на човек. Въздухът миришеше като при продължителни и силни електрически изпразвания. Цветовете на растителността покрай водата потвърждаваха смъртоносната среда. Еднообразно сиви и черни за зрението на Ребка, те щяха да светят и блестят на ултравиолетовата светлина, на която мъничките крилати опрашители на Бридъл Гап виждаха най-ясно.
Планетата беше със слаба гравитация, подходяща за физиологията на Атвар Х’сиал. Докато Ребка все още се оглеждаше, сикропеанката прелетя покрай него с плавен скок, който я отведе до Луис Ненда. Той беше достигнал до ниска дълга сграда, построена отчасти върху скалистата повърхност на космодрума и отчасти над черната вода зад него. Сикропеанката и карелианецът нагазиха в плитката вода, за да достигнат до входа на „Сън бар“.
Ханс Ребка хвърли бърз поглед към корабното ядро. Е. К. Тали все още не се виждаше, но щеше да е грешка да остави Ненда и Атвар Х’сиал да започнат срещата сами. Ребка беше чул тяхното обяснение за онова, което бяха вършили на Серенити, довело до тяхното изгонване и връщане в спиралния ръкав. Той не повярва на нито дума от него.
Ребка нагази във водата, влезе през един тъмен вход от масивен обсидиан[15], свали очилата и се намери изправен пред кръг от блестящи черни очи на височината на човешки ръст.
Невротоксичното жило на хименоптите беше смъртоносно, а вероятността тези същества да разбират човешка реч — малка. Ребка посочи към гърбовете на Ненда и Атвар Х’сиал, които се виждаха през друг каменен вход и тръгна спокойно нататък, без да говори. Той ги последва през още три вътрешни стаи после, когато се оказа в стая, отворена към ослепително блестящото небе, със скална тераса по цялата й дължина, свършваща до масленочерната вода отново сложи очилата.
Десетина същества с всякаква форма и големина лежаха на терасата и поглъщаха смъртоносните лъчи на Кавесън. Луис Ненда пристъпи напред и понечи да заговори едно от тях. След няколко секунди то се изправи на дебелата си опашка и се премести назад в покритата част на стаята.
— Здравейте — гласът беше грачещо ръмжене. Плътните зелени бърни на широката уста се стиснаха в ужасяваща имитация на човешка усмивка. — За мен е чест да се срещна с вас, господа. Извинете ме, че не съм облечен, но аз просто лентяйствах и се печах. Далсимър, знаменит пилот, на вашите услуги.
Ребка никога не беше виждал чизъм полифем, но беше виждал достатъчно извънземни, за да смята това за нещо повече от една разновидност от тях, такава, на която липсваше радиална и двустранна симетрия. Извънземното представляваше приблизително триметров спирален цилиндър, тирбушон от гладък мускул, покрит с еластична зелена кожа, завършващ с глава със същата ширина като тялото. Едно огромно синьо-сиво, лукаво и изпъкнало око гледаше дяволито под покрито с люспи чело. Окото с клепач беше широко колкото половината му глава. Между него и нацупената уста, малко като грахово зърно, оградено със златно, сканиращо око непрекъснато трепкаше и оглеждаше сцената. Докато Ребка наблюдаваше пет гъвкави трипръсти крайника, всичките от едната страна на гъвкавото тяло и всеки достатъчно дълъг да го обгърне, вдигнаха от площадката прилична на корсет дреха, увиха я около кръста на полифема и я закопчаха. Петте ръце се промушиха през пет отвора да се разположат удобно в широки странични презрамки. Извънземното стегна приличното си на тирбушон тяло и се наведе върху масивната си навита като корабно въже опашка да се изравни с ръста на Ребка.
15
Обсидиан — стъкловиден минерал, който се образува при бързото изстиване на лавата и се употребява за дребни изделия; вулканично стъкло. —