— На вашите услуги — повтори крякащият глас. Сканиращото око върху очното си стълбче обходи стаята после се вторачи неспокойно в извисяващата се сляпа фигура на Атвар Х’сиал, два пъти по-голяма от тези на хората. — Сикропеанка, а? Не виждам много сикропеанци по тези места. Казахте, че ви трябва най-добрият пилот?
Атвар Х’сиал не помръдна.
— Така е — отговори Ребка.
— В такъв случай не е необходимо да търсите повече — главното око се обърна към Ребка. — Аз съм водил десет хиляди мисии и всички са били успешни. Познавам галактиката по-добре от всяко друго живо същество, вероятно по-добре и от всяко мъртво. Макар аз лично да казвам това вие не бихте имали по-добър късмет от този да наемете мен като пилот.
— Това чухме. Ти си най-добрият — каза Ребка и си помисли: „И единственият достатъчно луд, да се съгласи.“ Но ласкателството не струваше нищо.
— Най-добрият съм, сър. Няма полза да го отричам, Далсимър е най-добрият тук. А вашето име, сър, ако мога да попитам за него?
— Капитан Ханс Ребка от Фемас Съркъл. Това е Луис Ненда, карелианец, и нашата приятелка сикропеанката Атвар Х’сиал.
Далсимър не каза нищо, но голямото му око трепна.
Атвар Х’сиал предаде безгласно феромонно съобщение до Луис Ненда.
„Това същество не знае за собствените си феромони. Мога да ги чета. То ви познава, а Ребка постъпи глупаво, като спомена, че вие сте от неговата група. Това може да ни излезе през носа.“
— А сега, капитане, мога ли да попитам къде искате да бъдете откарани? — попита Далсимър.
— На Торвил Анфракт.
Голямото око отново трепна и се обърна към Луис Ненда.
— Анфракт! Ах, сър, това е доста различно от онова, което ми беше подсказано. Вижте, ако още отначало ми бяхте казали, че искате да отидете на Анфракт…
— Не познавате ли региона? — попита Ребка.
— Ах, казал ли съм такова нещо, капитане? — люспестата глава кимна укорително. — Бил съм там дузина пъти, познавам го, както познавам края на собствената си опашка. Но това място е опасно, сър. Големи ужасни космически аномалии, голи сингулярности, промени на планковата константа[16], деформации, джавкания и ръмжене, които звънят през време-пространството като камбана, оплетени и пресичащи се пътища… — полифемът потрепери. Виещо се по спиралата, треперенето премина от края на опашката до върха на главата. — Защо искате да отидете на място като Анфракт, капитане?
— Трябва да отидем — Ребка погледна Луис Ненда, който стоеше с неразгадаемо изражение на лицето. Те не бяха обсъждали каква част от плана си да разкрият пред полифема. — Трябва да отидем, защото там има живи зардалу в спиралния ръкав. Предполагаме, че сигурно се крият дълбоко в Анфракт.
— Зардалу? — тракането беше с една октава по-високо. — Зардалу на Анфракт! За минутка извинете стария Далсимър, господа, да проверя нещо…
Средната ръка се пресегна в розовия корсет, извади малък октаедър[17] и го вдигна до изпъкналото сиво око. Настъпи продължителна тишина, докато полифемът гледаше в неговите глъбини, после въздъхна и потрепери отново, този път от главата до опашката.
— Съжалявам, господа, но не зная дали мога да ви помогна. Не и на Анфракт. Не и щом там може да има зардалу. Виждам голяма опасност… и в кристала се вижда смърт.
„Лъже — мълчаливо предаде Атвар Х’сиал на Ненда. — Той трепери, но не изпитва страх.“
Луис Ненда се премести по-близо до сикропеанката.
„Ребка му каза за зардалу“ — отвърна той.
„В такъв случай не вярва. Далсимър е убеден, че зардалу отдавна са изчезнали от спиралния ръкав.“
— Вижте сам в кристал — полифемът подаде зеления октаедър на Ханс Ребка. — Съдържа насилие, сър, и смърт.
Вътрешността на кристала се превърна от прозрачна в турбулентно-облачно черна. Когато се изясни, в нея се появи сцена. В средата един мъничък Далсимър се бореше с дузина високи нападатели, всеки много тъмен и бързо движещ се, за да бъде идентифициран в детайли.
— Е, щом не можеш да ни помогнеш, да приключваме — Ребка кимна пренебрежително, върна октаедъра на полифема и се обърна назад. — Страхувам се, че ще трябва другаде да си потърсим пилот. Жалко, защото съм сигурен, че ти си най-добрият. Но когато човек не може да има най-доброто, трябва да се задоволи със следващото след него.
16
Планкова константа — основана физична константа на математическата формулировка на квантовата механика, която описва поведението на частици и вълни на атомно ниво, включително корпускуларния ефект на светлината. —