— Момент, капитане — петте малки ръце едновременно изскочиха от презрамките и полифемът се надигна малко върху навитата си опашка. — Не ме разбирайте зле. Не съм казал, че не бих могъл да бъда ваш пилот и дори, че няма да бъда ваш пилот. Единственото, което казвам, е, че виждам изключителна опасност на Анфракт. И тази опасност изисква нещо различно от вашия договор за обикновено извозване.
— Какво имаш предвид? — Ребка все още се държеше пренебрежително към полифема.
— Е, сигурно не обикновен хонорар, капитане. Не до място, което крие опасност… разрушение… смърт — голямото око гледаше Ребка, без да трепка, но малкото сканиращо око под него бързо трепна. — Значи аз мисля, че за компенсиране на опасността трябва да има нещо като специален хонорар плюс процент. Може би около петнайсет процента… от всичко, което вашата група ще вземе от Анфракт.
— Петнайсет процента от онова, което ще вземем от Анфракт? — Ребка се намръщи и погледна към Луис Ненда, после отново погледна към полифема. — Ще трябва да обсъдя това с моите колеги. Почакай една минута тук — той тръгна назад към една вътрешна стая и свали предпазните си очила. — Какво мислите? — Ребка изчака Ненда да предаде въпроса на Атвар Х’сиал.
— Ат и аз сме на едно мнение — отвърна Ненда без колебание. — Далсимър ме позна. Той знае моята репутация… Аз съм доста известен в тази част на Зардалската общност… затова предполага, че търсим някакво богатство. Далсимър е алчен и желае да получи своя дял. Но тъй като на Анфракт ние ще имаме само неприятности и нищо друго, що се отнася до мен, Далсимър може да получи петнайсет процента от моя дял винаги, когато пожелае.
— Значи приемаме неговото предложение?
— Не веднага… Той ще се усъмни. Ще се върнем и ще му кажем пет процента, после ще го оставим да се пазари и ще се съгласим на десет — Луис Ненда погледна любопитно към Ребка. — Бихте ли ми казали нещо? Ат ми съобщи, че може доста добре да чете мислите на Далсимър, но вие го разбрахте, без да сте прочели мислите му. Как го направихте?
— Отначало не можах. Той не трябваше да вади онзи глупав „Кристал с изображенията“. На Фемас Съркъл мошениците използват същото нещо, което се нарича „Окото на Мантикор“ и претендират, че са го откраднали от открития Космос на Мантикор. Пълна глупост, разбира се. Това са просто предварително програмирани пиезоелектрически кристали[18], които реагират на натиск с пръсти. Те позволяват да се наблюдават може би двеста различни сцени в зависимост къде и как се натискат. Детска играчка.
Атвар Х’сиал кимна, когато й бяха преведени думите на Ребка.
„Умен е вашият капитан Ребка — каза тя на Ненда. — Много умен. Достатъчно умен да застраши собствените ни планове. Трябва да внимаваме, Луис. И кажете следното на капитана: макар полифемът да е лукав и да гледа само собствените си интереси, не всичките му твърдения са неверни. Собствените ми инстинкти ми подсказват, че на Анфракт ще се сблъскаме с опасност. И може би дори смърт.“
Преговорите с Далсимър продължиха няколко часа по-дълго, отколкото се очакваше. Ханс Ребка знаеше, че „Иърбъс“ е огромен и мощен, но тромав и пригоден само за космическа среда, докато звездното ядро, макар и малко подвижно и невъоръжено, затова настоя като част от сделката чизм полифемът да включи използването на собствения му въоръжен разузнавателен кораб „Индълджънс“. Далсимър се съгласи, но само ако онова, което вземат от Анфракт, се повиши на дванайсет процента.
В офисите на „Сън бар“, където се правеше половината космически бизнес на Бридъл Гап, беше подписан договор. Когато накрая Ненда, Ребка и Атвар Х’сиал излязоха, те намериха на входа Е. К. Тали. Той се обръщаше на говорим варниански към хименоптата, която охраняваше входа, и учтиво искаше разрешение да влезе.
Хименоптата остана безучастна. На Ханс Ребка му се стори, че тя спи.
Е. К. Тали обясни, че това е сто и трийсет и петия език от спиралния ръкав, на който безуспешно се е опитвал да контактува. Докато другите го отвеждаха на корабното ядро, хуманоидът обясни, че неговият шанс за успешна комуникация все пак е отличен, тъй като можеше да си служи с още сто шейсет и два езика плюс четиристотин и деветдесет диалекта.
Глава 7
Торвил Анфракт
Старите навици не просто се забравят трудно. Те изобщо не се забравят.
Дариа Ланг седеше самичка в кабината за наблюдения, която стоеше като лъскава стъклена точка върху тъмната маса на „Иърбъс“, гледаше Торвил Анфракт и изпитваше неясна неудовлетвореност. Щом корабното ядро отлетя за Бридъл Гап, тя се залови за работа.
18
Пиезоелектрически кристали — кристали като кварц, турмалин, сегнетова сол и др., в които при натиск или огъване се появява електричество. —