С нежелание. Би предпочела да е долу на планетата, да се запознае със странностите, които щеше да й предложи. Но след като се залови със своето изследване — е, това беше друг въпрос.
И не спря да работи. Не можеше да спре.
В училището на Сентинел Гейт някои от учителите й я обвиняваха, че е „бавна и непрактична“. Дариа знаеше, че това не е вярно. Умът й беше бърз и точен. На нея й трябваше много време да навлезе в проблема, но след като се потопи в него, проявяваше дяволски интелект. Само Божията намеса можеше да я откъсне от него. Ако беше бегач, сигурно щеше да тренира супермаратон.
Дори завръщането на групата от Бридъл Гап и пристигането на борда на еднокракото с пет ръце чудо, чизм полифем, което се поклащаше и усмихваше самодоволно, и грачеше, докато й беше представяно, а сканиращото му око оглеждаше всички и всичко на „Иърбъс“, сякаш ги оценява… не беше в състояние да разсее Дариа даже за няколко минути.
Тя беше решила, че Анфракт е повече от интересен. Той беше уникален по начин, който още не можеше да разбере.
Когато Ханс Ребка се завърна с полифема, Дариа се опита да му обясни своето възхищение.
— Дариа, всичко във Вселената е уникално — прекъсна я той, без да я изслуша. — Но ние сме на път да постигнем нашата цел. Далсимър казва, че за два дни ще ни заведе там. Ще ни трябват най-подробните данни, които можете да ни осигурите.
— Важни са не само данните, важни са и системите…
Но той вече беше се отправил към товарните трюмове и тя млъкна, защото разбра, че говори на себе си.
Сега Анфракт трепкаше зад люка за наблюдение, а Дариа все още се занимаваше с дейност, която според Ханс Ребка не беше нищо друго, освен непродуктивен анализ. Всичко около нея и всяка равна повърхност на купола за наблюдение беше покрито със списъци. Нямаше недостиг от данни за Торвил Анфракт. Стотици кораби бяха изследвали неговите външни региони. Петдесет или повече бяха влезли по-дълбоко, а една четвърт се бяха завърнали да разкажат за видяното. Но техните данни не бяха съпоставени и обобщени. Изчитането на по-ранните доклади и анализи на измерванията и наблюденията накара Дариа да почувства, че Анфракт прилича на гигантски Роршах тест[19]. Всички наблюдатели виждаха тяхната собствена версия на реалността, вместо физически обект.
Съществуваше единодушие върху може би половин дузина факти. Местонахождението на Анфракт на територията на Зардалската общност не беше под въпрос. Той лежеше изцяло в регион, дълъг две светлинни години, и притежаваше трийсет и седем големи лоба. Всеки лоб имаше своя собствена характерна идентичност, но компонентите на всяка двойка лобове вероятно мигновено и произволно се разменяха. Изследователи, пътували вътре в Анфракт, твърдяха, че размяната е реална, а не само оптически ефект. Два кораба дори били влезли в Анфракт в една точка, били включени в такава размяна на два лоба и се появили на друго място. Те са съгласни, че преходът не е изисквал никакво време, нито е причинил забележими промени в кораба или екипажа. Според всички изследователи това явление показва, че Анфракт притежава микроскопични квантови състояния с безпрецедентна големина.
С това единодушието свършваше. Някои изследователи са докладвали, че мигновеното приближаване към Анфракт от най-близкия възел за достъп Боуз, на една светлинна година, е станало за пет корабогодини при относителни скорости. Други се намерили на края на Анфракт след две или три години пътуване.
Дариа имаше свое обяснение на тази аномалия. Голямо изкривяване на пространство-време, близо до или в Анфракт, беше правило. Някои траектории удължават или скъсяват разстоянието между едни и същи точки. „Бързите“ траектории до края на Анфракт можеха да бъдат картографирани, макар че никой никога не го бе направил. Двудневният път на подхождане, следван от „Иърбъс“, е открит емпирично от един по-ранен кораб и други го бяха следвали, без да го разбират.
Дариа започна да съставя карта на външната геометрия на Анфракт и започна да разбира по-добре защо това не е било направено по-рано. Континуумът на региона беше безкрайно сложен. Това беше много продължителна работа, но тя не изискваше цялото й внимание. Докато организираше изчислението, Дариа изпита слабо чувство на безпокойство. Нещо липсваше. Тя пропускаше някакъв решаващ фактор, нещо основно и важно.
19
Роршах тест — метод за експериментално изследване на личността, основан на анализа на тълкуванията, които изследваният прави на представените му десет стандартни „мастилени петна“ с различни очертания. —