Дариа беше се научила да не пренебрегва неясното непреодолимо глождене на мозъка. Най-добрият начин да се освободи от него беше да обясни на някой друг какво прави и с това да обясни на себе си собствените си мисли. Тя намери Луис Ненда в главната командна зала и започна да му обяснява резултата от работата си.
След трийсет секунди той я прекъсна.
— За мен няма никакво значение, скъпа. Не давам пукната пара за структурата на Анфракт. Ние трябва да отидем там, да намерим зардалу и всички да се върнем. Концентрирайте ума си върху това — той я остави, все още приказваща, и се отправи към главния трюм да провери дали корабът на Далсимър „Индълджънс“ е закрепен сигурно и корабното ядро е готово отново за ползване.
„Варварин“ — помисли си Дариа.
Луис Ненда не беше по-добър от Ребка. Нямаше полза да им казва, че е необходимо знание, че знанието е добро заради самото себе си, че разбирането е важно. Че научаването на нови неща е важно и че само абстрактното знание, независимо какво мисли Ненда или Ребка, или някой друг на борда, отличава човека от животните.
Ядосана, тя поднови работата си върху външната геометрия на Анфракт. Могат ли други отклонения, докладвани от по-ранни експедиции на кораби също да бъдат обяснени с геометрични понятия? Всички предишни наблюдатели са съгласни, че Анфракт се появява неочаквано. Един момент нищо не се вижда и следващия е там, близо. Но за половината от приближаващите го кораби Анфракт беше светещ сноп от пипала, групирани в трийсет и седем комплексни възли. Други са видели трийсет и седем сферични светли региона, като дифузни многоцветни слънца. Половин дузина наблюдатели съобщават, че единственото външно доказателство за Анфракт са дупки в пространството, трийсет и седем тъмни прегради на звездния фон. А два сикропеански кораба, пътуващите с тях, слепи за електромагнитна радиация и разчитащи на инструменти да направят Анфракт видим за звукова ехолокация, „видели“ Анфракт… като трийсет и седем деформирани кълба, меки като кадифе.
Дариа вярваше, че може да обясни всичко с геометрията. Изкривяването на пространство-време в и около Анфракт засягаше не само разстоянията до него. То променяше свойствата на лъчите светлина. В зависимост от траекторията някои бяха изравнени, други унищожени от фазова интерференция. Случи се тя да види структура на светещи бели топли пипала, но ако се приближи към Анфракт по друга траектория щеше да види нещо различно. И на база на разпространението на светлината извършваното от нея геометрично картографиране на външността на Анфракт можеше да бъде продължено до неговата вътрешност.
Дариа въведе в компютъра данни за извършване на нови изчисления, а тя се отдаде на размишления върху огромния непостоянен далечен изглед зад купола за наблюдение. Нейното настроение изглеждаше така променливо и неконтролируемо като самия Анфракт. Почувства се последователно ядосана, въодушевена, виновна и горда.
Отвъд нейния мисловен хоризонт се криеше голяма загадка. Беше сигурна в това. Беснееше, че не може да го види и точно толкова се ядосваше, че другите не я оставят да им обясни доказателството си. Това беше любимият й начин да изяснява нещата за себе си. Междувременно желанието й ставаше все по-голямо.
Пристигането на Калик в купола за наблюдение беше едновременно и нежелано прекъсване, и напомняне, че на борда на „Иърбъс“ има и други интелигентни същества.
Малката хименопта влезе вътре и застана стеснително до нея. Дариа повдигна очи.
— Някой чу — започна Калик. Тя се беше научила да интерпретира човешки жестове далеч по-добре, отколкото Дариа се беше научила да разчита нейните. — Някой чу, че вие можете да извършите систематично картографиране на геометрията на Анфракт.
Дариа кимна.
— Откъде научи това?
— Господарят Ненда каза, че вие сте му казали.
— Бисери хвърлени в краката на свине[20].
— Наистина ли? — Калик учтиво кимна. — Но изказването е вярно, нали? Защото ако е така, моето собствено откритие може да е важно — тя седна на стола до Дариа и разкрачи осемте си крака.
Дариа престана да се мръщи. Човъркането в ума й започна да затихва и тя обърна по-голямо внимание на Калик. В края на краищата хименоптата — съвсем независимо от Дариа — беше решила загадката на промяната на сферите на артефакта, която ги беше отвела на Куейк по време на летния прилив.
— Аз също изучавах Анфракт — продължи Калик. — Може би от гледна точка, различна от вашата. И стигнах до извода, че макар геометричната структура сама по себе си да е интересна, вниманието ни трябва да е съсредоточено върху планетите в нея. Те сигурно са единствените места, където зардалу биха могли да живеят нормално. От външни наблюдения изглежда установено, че вътре в Анфракт има много, много планети — прочутото явление известно като „Наниз от мъниста“ или „Перлена огърлица“, за която изглежда всички свидетелстват: красиви планети, наблюдавани от много кораби. Доказано, с изключение на следния куриозен факт: изследователите, които са успели да достигнат във вътрешността на Анфракт и да се върнат, не съобщават за никакви планети около няколкото слънца, които са посетили. Те твърдят, че планетите на Анфракт сигурно са рядкост и дори може би не съществуват. Кой тогава е прав?
20
„Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свинете, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат да ви разкъсат.“ — Вж. Библия, Нов завет, Свето евангелие от Матея, 7:6. —