Трябваше ли да изключи автопилота? Ако човешките сетива включваха непосредствена чувствителност към гравитационни вълни…
Ребка се насили да вярва на корабните сензори. Корабното ядро достигна светлинната стена. То леко се разтърси, сякаш го беше заляла невидима вълна и премина през стената.
Направо през нея. Най-външната сингулярна обвивка беше зад тях. Предната част на кораба неочаквано беше осветена от оранжева светлина на звезда-джудже.
Луис Ненда беше се скрил в задната част на корабното ядро и провеждаше задълбочен феромонен разговор с Атвар Х’сиал. Той бързо се промъкна напред покрай шестнайсетте проснати крака на Д’жмерлиа и Калик и се наведе зад Ребка.
— Планета!
Ребка вдигна рамене.
— След няколко минути ще разберем — после той щеше да изпрати мъничък безпилотен летателен апарат, предназначен да трасира тяхната траектория от „Иърбъс“ и да предаде на другите, чакащи навън информация за успешното им пристигане. Каквото и да им се случи, трябва да съобщят на Джулиан Грейвс и на Дариа, че през сингулярностите е възможно да се лети. Ребка включи сензорите на борда и те започнаха да сканират пространството около оранжево-жълтото слънце, маскирайки светлината на самата звезда.
— Не попитах, а казах — Ненда посочи към дисплея, на който беше изобразен регионът зад кораба. — От задния илюминатор можете да видите проклетото нещо с невъоръжено око.
Ребка се обърна, без да става. Беше невъзможно… но беше вярно. Задният илюминатор показваше същия синьо-бял свят с неговата голяма съпътстваща го луна, която Дариа Ланг и Калик им бяха показали горе на „Иърбъс“. И двете бяха във фаза на полумесец на не повече от неколкостотин хиляди километра. Вече се виждаха големи земни маси. Ребка включи сензорите с висока разделителна способност, за да получи картина в близък план.
— Знаете ли какви са шансовете за това? — попита той. — Летим през целия онзи хаос от сингулярности, появихме се най-малко на сто и петдесет километра встрани от една звезда, а намираме планета толкова близо до нас, че човек може да се изплюе на нея.
— Зная доста за шансовете — гласът на Ненда беше безизразно ръмжене. — Това просто не се случва.
— И какво означава това?
— Това означава, че сме намерили Дженизий. И означава още, че трябва адски бързо да ни изведете оттук. Адски бързо! Мразя приветствията на комитетите по посрещанията.
Ребка го беше изпреварил. Той беше хванал лостовете за управление, за да отклони корабното ядро от планетата, преди Луис Ненда да беше заговорил. Когато корабът реагира на командата на Ребка, екранът с висока разделителна способност се изпълни с изображения на планета и на нейната луна.
— Обитаема — любопитството на Ненда се състезаваше с неговото безпокойство. От двете му страни стояха Калик и Д’жмерлиа. Само Атвар Х’сиал, която не можеше да вижда дисплеите, остана в задния край на корабното ядро. — Радиус петдесет хиляди километра. Спектрометрите показват изобилие на кислород, класификаторите сочат осемнайсет процента суша, четирийсет процента вода, четирийсет и два процента тресавища, изображението показва още три главни континента, четири планински вериги, но нищо по-високо от един километър, никакви полярни шапки. Мокър свят, топъл свят, равнинен свят, изобилие от растителност. Изглежда, че може да е богат — користолюбивите му инстинкти се бяха събудили. — Чудно ми е как е там долу.
Ханс Ребка не отговори. Поради някаква причина, вниманието му беше привлечено не към изображението на родителската звезда[23], а на луната. Картината, която Дариа Ланг и Калик бяха показали на „Иърбъс“, беше от голямо разстояние и на нея беше видял само малко светещо кълбо като матова сфера, покрита с вдлъбнатини. Сега онова същото кълбо изпълваше екрана.
Умът му се върна към показаното от Дариа ускорено по време изображение с въртяща се луна и неподвижна планета на фиксиран фон. И тогава разбра какво го беше озадачило интуитивно: всеки две свободно движещи се тела — бинарни звезди или планета и луна, или каквото и да било друго — се въртяха около техен общ гравитационен център. За такъв голям спътник като този гравитационният център щеше да лежи далеч извън планетата. Следователно, и двете тела се движеха около нещо по-далечно, освен ако луната не е с минимална маса, което ще означава…
Той се втренчи в изпълващия екрана образ. Сега можеше да види, че ямките и възлите на повърхността бяха разположени на равни разстояния, а кривината им беше съвършено еднаква.