А после умът й се просветли. Последва откровението.
Самият Анфракт беше артефакт на Строителите.
Той беше от такъв мащаб, че правеше всички други изкуствени структури в спиралния ръкав да изглеждат незначителни. Анфракт беше по-голям проект от възстановяването на системата Мандъл, по-голям от самото извънгалактическо творение на Строителите — Серенити. Изключително голям, невероятно голям.
Но аналогиите с другите артефакти веднъж видени, станаха неоспорими. Налице бяха свойствата на Ленс[24] за фокусиране на светлината. Такава беше множествено свързаната природа на Парадокс. Тя си спомни за създадената от Строителите сингулярност в Уинч на Умбиликал в системата Добел и преплетената топология на Сентинел. Всички те съответстваха на структурата на Анфракт.
А това означаваше…
Умът на Дариа направи един интуитивен скок и отиде отвъд сигурното доказателство. Ако Анфракт е конструкция на Строителите, тогава „естествената“ система от сингулярности, които обикалят около „Иърбъс“ по орбита, сигурно също е артефакт. Но според анализа на Дариа вътре в него лежеше истинският роден свят на зардалу. Ако това е вярно, то не можеше да е съвпадение. Сигурно съществува далеч по-тясна зависимост между изчезналите Строители и омразните зардалу от онази, която някой някога беше допускал.
Връзка между Строителите и зардалу.
Но каква връзка? Дариа беше изкушена да отхвърли собствената си логика. Мащабите на времето бяха толкова несъвместими. Строителите бяха изчезнали преди милиони години. Зардалу бяха изтребени от спиралния ръкав само преди единайсет хиляди години.
Връзката: трябваше да са интелигентните конструкции на Строителите. Единствените оцелели екземпляри, от зардалу бяха хванати от конструкциите по време на Голямото въстание, съхранени в състояние на стазис на Серенити, далеч от галактическата плоскост. Сега изглеждаше, като че самият свят на Дженизий е бил екраниран от външен контакт с бариери, предназначени да обезкуражават… или унищожават… приближаващи експедиции. И единствено Строителите или по-вероятно техните интелигентни творения са могли да изградят тези охранителни стени.
Дариа се замисли отново за Ханс Ребка, но вече със съвсем различни чувства. Защо не беше сега тук! Тя отчаяно се нуждаеше от някой, с когото да говори, някой, който да я слуша с хладен ум и да посочи логическите пропуски в нейното обзето от силно желание мислене. Но вместо това Ханс беше…
Мили Боже! Ужасната мисъл я извади от интелектуалния й транс. Групата в корабното ядро летеше към нещо много по-сложно и потенциално по-опасно, отколкото някой на борда можеше да си представи. Те вярваха, че влизат в система от естествени сингулярности, вътре в която има естествена планета. Вместо това влизаха в артефакт, лъвско леговище от несигурност, изпълнена с поставени нарочно кой знае какви капани. Може би вътре в сингулярностите има други бариери, предназначени да осуетят или да унищожат всички бъдещи изследователи на региона.
Те трябваше да бъдат предупредени.
Дариа излезе от разхвърляния купол за наблюдение — подът беше затрупан със списъци и изчисления от нейните наблюдения — и изтича да намери Джулиан Грейвс. От него нямаше и следа в командната зала, камбуза, спалните каюти, нито където и да било, където се очакваше да бъде.
Тя изруга огромните размери на „Иърбъс“ с неговите стотици стаи с различна големина и изтича по главния коридор, който водеше към товарните трюмове и машинните зали.
Не намери Грейвс, но по пътя срещна Е. К. Тали. Хуманоидът стоеше до екрана на един от корабните реактори.
— Съветникът Грейвс изрази желание за уединение — каза той. — Аз мисля, че той желае да избегне по-нататъшни разговори.
Значи Дариа не беше единствена, която намираше Тали и Далсимър непоносими.
— Къде отиде?
— Не ми каза.
Повече, отколкото Дариа. Не искаше те дори да знаят къде се е уединил.
— Трябва да го намерим. Има ли някакво известие от корабното ядро?
— Няма.
— Хайде, тогава. Ще ни трябва и Далсимър. Може да се наложи да извърши сложен полет. Вече сигурно напълно се е охладил. Но най-напред трябва да видя Джулиан Грейвс. Ако е необходимо ще претърсим целия кораб — тя тръгна обратно към машините зали, надзъртайки във всяко помещение. Е. К. Тали се влачеше с нежелание подир нея.
— Вие преглеждайте стаите от онази страна на коридора — Дариа посочи с пръст. — Аз ще се заема с тези.
— Мога ли да говоря?