Странното е, че аз наистина имам обяснение за онова, което се е случило със Строителите. То се основава на мои собствени наблюдения на видове из целия ръкав. Логично е, просто е, но изглежда никой, освен мен не му вярва.
Обяснението е следното: Съществува един прост биологичен факт, валиден за всяко открито някога живо същество: макар едноклетъчни организми като амебата или други протисти[28] да могат да живеят вечно, всеки сложен организъм ще умре от старост, ако нищо друго не му се случи.
Всички видове, хора или сикропеанци, или варнианци, или полифеми (или Строители!) представляват просто голям брой индивиди и човек може да мисли за тях като сбор от единични многоклетъчни организми. В някои случаи, като хименоптите и декантил мирмеконите единичната природа е много по-очевидна, отколкото е за хора или сикропеанци — макар че, когато човек е видял толкова много светове, колкото съм видял аз от Космоса, с градове и пътни мрежи и суперструктури, разпрострели се върху повърхността като плесен върху презрял плод, хората да приличат на рояк.
Във всеки случай видовете са организми и съществува много прост силогизъм:
Всеки вид е единичен, многоклетъчен организъм. Всеки многоклетъчен организъм след време остарява и умира.
Следователно, всеки вид накрая ще остарее и ще умре.
Това се е случило и със суперорганизма, известен като Строители. Те са живели дълго. И са остарели. А след това са умрели.
Убедително ли е? Ако е убедително, човек не трябва да очаква нищо по-добро за хората. Аз определено не очаквам.
Глава 10
Работата на Ханс Ребка като специалист по решаване на проблеми на Фемас Съркъл го беше отвеждала поне на сто различни планети. Той беше извършил хиляди планетарни кацания и поради характера на работата това бяха места, където вече бяха възникнали проблеми. Много от тези кацания бяха направени при ужасни обстоятелства.
Първата мисъл след твърдо кацане винаги е една и съща: Жив! Жив съм! След това възникват множество въпроси. В достатъчно добро състояние ли съм да мога да работя? Живи и здрави ли са моите спътници? Цял ли е корабът? Херметизиран ли е? Достатъчно запазен ли е, за да можем да отлетим с него?
И накрая въпросите, които правят състоянието на кораба и екипажа толкова важни. Къде сме? Какво ни чака навън?
По стандартите на Ребка корабът извърши меко кацане, което ще рече, че се приземи със скорост, при която не изгоря при навлизане в атмосферата и ударът не уби никой на борда. Но иначе кацането не беше съвсем комфортно. Корабът се беше движил косо към повърхността със сила, от която здравият корпус трепереше и скърцаше заплашително. Ханс Ребка беше усетил зъбите си да тракат, неочакваната сила на голямата гравитация го притисна към тапицираната седалка.
За момент изгуби съзнание. Когато отново дойде на себе си, зрението му не беше съвсем наред. Виждаше трепкането на ярки светлини, следвано на моменти от пълна тъмнина.
Той разтърси глава и стисна очи. Ако е изгубил зрението си, ще трябва да се справя с другите си сетива. Предстоеше да се зададат основни въпроси и да им се отговаря.
Концентрация. Накарай мозъка ти да работи дори и да не иска.
Слух. Чуваше шумовете около него. Значи и другите на борда са оцелели. Чуваше ругатни, стенания, тракания и свирения от разговора между Калик и Д’жмерлиа. Стенанията трябваше да идват от Луис Ненда. Онова, което едва е оставило хората живи, не бе наранило един ло’фтианец, още по-малко един хименопт. Атвар Х’сиал, най-тежката от пътуващите на кораба, беше може би в най-лошо състояние. Но когато почувства един мек хобот да докосва лицето му и чу гласа на Ненда: „Жив ли е? Повдигни го, Ат, нека да го погледна“, този страх отпадна.
Обоняние. Корабът не беше понесъл приземяването съвсем добре. Ребка усети непознат и неприятен мирис като на тежък въздух от влажна плесен. Целостта на корпуса беше нарушена и те дишаха въздуха на планетата. С това отпадна задължението за изследване на атмосферата, преди да излязат навън. Тя или щеше, или нямаше да ги убие.
Осезание. Някой го натискаше по гърдите и корема толкова силно, че изпита болка. Ребка изсумтя и отвори очи. Трепкането намаля, сведе се до фоново трептене. Главата ужасно го болеше. Луис Ненда беше спрял да го натиска по корема и движеше ръцете и краката му, опипвайки костите му и раздвижвайки ставите.
28
Протисти — група сравнително прости организми, които имат характеристики, както на растения, така и на животни. —