— Не е необходимо да правите това — Ребка си пое дълбоко въздух и се изправи. — Добре съм, като чисто нов. Корабът…
— Вероятно ще лети в атмосферата без проблем. Но не можем да излетим в Космоса, докато не се поправи това — Ненда посочи напред. Ханс Ребка видя пръски кал точно пред седалката си минали през една пробита секция на корпуса на корабното ядро. — Атвар Х’сиал и Д’жмерлиа го разглеждат отвън, уточняват колко работа трябва да се свърши, преди да бъдем готови за полет в Космоса.
— Ако изобщо не ни бъде разрешено да напуснем — Ребка се опитваше да се изправи, но установи, че краката не го държат. Не помогна и наклоненият на десет градуса спрямо хоризонта под на корабното ядро. Най-после успя да се изправи в претъпканото пространство и се подпря на стената. Тогава видя дълбоката кървяща рана на мускулестата лява ръка на Ненда. Карелианецът спокойно я зашиваше с игла и конец — разбира се, без упойка.
Ребка отбеляза това без коментар. Каквито и недостатъци да имаше Ненда, беше твърд и никога не хленчеше. „Добър е да стои зад гърба ти в бой, но след това се пази“, помисли си той.
— При идване насам корабното ядро не се поддаваше на никакъв контрол — каза Ребка. — Ако се опитаме да отлетим, същият лъч може да ни върне назад… Следващия път по-малко внимателно.
— Да. Имаме късмет — промърмори Ненда през зъби. Той завърши шиенето и прехапа конеца. После изплю откъснатия край, отиде до отворения люк и погледна навън. — Мека кал. Най-доброто място за приземяване, ако човек може да избира. Калик! — извика той навън и прибави тракане и силно свирене. — По дяволите с тази хименопта! Казах й да погледне навън, но не я виждам никъде. Къде ли е отишла пък сега?
Както беше наклонен корабът, долният край на отворения люк беше метър и половина над нивото на земята. Карелианецът седна на наклонения под, мушна се през люка и се приземи на повърхността на планетата. Ребка го последва. Двамата мъже се намериха на равен, сиво-зелен мъх, който поддаде малко под теглото им. При плъзгането си корабното ядро беше изровило в равната повърхност не много дълга права черна бразда.
— Късмет — каза Ненда. — Можехме да се приземим в онова — той посочи към задната страна на кораба. На почти километър гладката равнина отстъпваше място на мозайка от папрати и сагови палми[29], между които се подаваха остри зъбери на тъмни скали. Техните върхове бяха като драконови зъби. — Или в онова.
Ненда се обърна и посочи на другата страна пред кораба. Сиво-зеленият мъх, върху който стояха, очертаваше брегова линия и равнина между стърчащите скали и тихо синьо-сиво море.
— Ако бяхме продължили километър-два по-нататък сега щяхме да се опитваме да дишаме под вода. Отново късмет. Само дето не вярвам да е късмет.
— Бяхме докарани тук — съгласи се Ребка.
Двамата мъже се отдалечиха от авариралия кораб, оглеждайки повърхността от хоризонт до хоризонт. В главата и на двамата се въртеше един неизречен въпрос. Всяка планета има свои собствени форми на живот и свои потенциални опасности. Но ако този свят наистина е Дженизий, на него имаше една добре известна опасност, за която да се тревожат: зардалу.
Ребка проклинаше решението — неговото решение, наложи си да признае пред себе си той — да проникнат в сингулярностите, като използват повратливото, но неприспособено за целта ядро. Не можеха да докарат добре съоръжения „Иърбъс“, без да рискуват да изгубят цялата група, ако се окаже, че корабът не може да превъзмогне кръговите сингулярности, но можеха да вземат кораба на Далсимър, „Индълджънс“, достатъчно добре съоръжен за самоотбрана. Само с корабното ядро ще трябва да се бият с голи ръце, а те знаеха колко безнадеждно е това срещу зардалу. Вярно е, че не бяха имали намерение да кацат, но Ребка не можеше да оправдае грешката си.
— Не ги виждам — каза Ненда.
Не беше необходимо да уточнява какво не вижда.
— И не искаме да ги видим. Може би ще можем да поправим кораба и да излетим в орбита, преди те да разберат, че сме тук. Това е цяла планета. Ние виждаме може би една милионна част от цялата повърхност.
— Не разчитайте на това. Не ние избрахме мястото на приземяване… някой друг го направи. Може би ще разберем кой — Ненда посочи подредените в полукръг скали зад кораба. — Ето я и Калик… Бърза към нас.