Въпросът явно беше академичен. Сигурно беше в състояние на свободно падане, но определено не в чистилището. От една страна той дишаше, изпитваше болка. Беше разкъсан и сега чувстваше тялото си да се възстановява, да възвръща формата си атом по атом. Зрението му също се възстановяваше. Когато вихърът с цветове на дъгата около него затихна, Д’жмерлиа установи, че се носи по средата на празно оградено място. Беше заобиколен от милиони оранжеви блещукащи точки, пръснати произволно в пространството. Той погледна във всички посоки, но не можа да намери нищо, което да му послужи за мярка. Блестящите точки можеха да са на един метър, или километър или на светлинни години. Д’жмерлиа завъртя глава, опитвайки се да установи паралакс[32]. Нямаше. Всички светлини бяха на еднакво разстояние или може би бяха много отдалечени.
Следователно, щеше да виси там по средата на нищото, докато не умре от глад.
Д’жмерлиа прибра крайниците си близо до тялото, прибра очното пипало и бавно се завъртя в пространството. Тогава забеляза едва доловима промяна в заобикалящата го среда. Малка част от оранжевия блясък беше затъмнена от едва забележимо кръгче по-еднородна оранжева светлина. Стреснат, той наблюдаваше как закриващият диск постепенно нараства.
Дискът идваше към него. И не беше малък. Когато дойде по-близо, Д’жмерлиа разбра, че е многократно по-голям от него. А когато спря, затъмни една трета от обсипаното с оранжеви звезди поле. Повърхността му беше сребърна, полирана, матова, разсейваща дифузно падащата върху нея оранжева светлина.
Чу се въздишащо изсвирване като при леко излизане на пара. На повърхността на сферата се появиха трептения, малки вълнички като върху голямо кълбо от живак. Тя промени формата си, превърна се в изкривен елипсоид. Докато Д’жмерлиа го наблюдаваше, от върха му израсна сребърно клонче, бавно се разви в петлистно цвете, което се обърна към него. От предната страна на кълбото се подадоха отворени петстранни дискове, отдолу израсна дълга тънка опашка. За няколко минути безличната сфера се превърна в рогат и опашат дявол с прилична на цвете глава, която гледаше право към Д’жмерлиа.
За първи път, откакто корабното ядро беше отлетяло в сърцевината на сингулярността, Д’жмерлиа почувства облекчение. Той може би не знаеше къде беше или как беше дошъл тук, или какво ще му се случи. Но знаеше природата на току-що пристигналото същество и имаше доста добра представа какво да прави по-нататък.
Беше изправен пред една интелигентна конструкция на Строителите, подобна на чакащия на Глистър или посредника на Серенити. Може би щеше да мине известно време докато успее да комуникира с нея — другите две бяха бездействали три милиона година и бяха малко остарели, — но след малко време за адаптация и двете бяха започнали да разбират човешка реч. Просто им трябваха няколко езикови структури, за да включат. Когато съществото се появи най-напред, концентрацията и волята на Д’жмерлиа отслабнаха. Сега, като разбра, че има работа с интелигентна машина, собствената му интелигентност изглежда се издигна на още по-високо ниво.
— Името ми е Д’жмерлиа — каза той на стандартен човешки език. Можеше да използва ло’фтиански, и хименоптски или феромонен език, но с предишните конструкции на Строителите човешкият беше свършил работа.
Последва тихо съскане като от чайник, който завира.
Главата-цвете потрепери. Изглежда му трябваха още езикови структури.
— Дойдох на тази система с група мои колеги отдалеч, чак от спиралния ръкав — беше ли вярно това? Д’жмерлиа не беше сигурен каква е „тази система“, защото единственото, което знаеше, бе, че е захвърлен на десет милиона светлинни години или — в напълно различна Вселена. Само че въздухът около него беше съвсем годен за дишане, а тялото му беше непроменено. Съществото пред него изглежда още чакаше. — Корабът ми се натъкна на сингулярност. Не разбирам защо това не ме уби. Ето, жив и здрав съм. Къде съм? Кой си ти?
— Съммм-м-аз… аз съм-м… съм — изхриптя глас. — Къде съм аз? Кой съм аз?
Д’жмерлиа чакаше. Интелигентните конструкции на Строителите се нуждаеха от известно време да загреят. Трябваше да се намери и използва някаква отдавна приспана лингвистична способност.
— Д’жмерлиа? — произнесе най-после хриптящият глас.
— Това съм аз. Името ми е Д’жмерлиа и съм ло’фтианец, от планетата Лофти.
— Ло’фтианец. Това живо… интелигентно същество ли е? Вие интелигентна… органична форма на живот ли сте?
32
Отместване положението на небесен обект или небесна сфера, когато се гледа от две различни положения. —