Ребка погледна нагоре и назад. Спускащата се площадка не беше плътна, а като отворена плетеница. Изглеждаше крехка, но не поддаде нито милиметър под тяхната тежест. А далеч нагоре, през декоративната метална решетка на откритото стълбище той видя или си представи, че вижда слаби движещи се светлини.
Той се наведе по-близо до гърба на Ненда. Надолу, надолу, надолу в пълна тъмнина. След първите минути Ребка започна да брои собствените си стъпки. Стигна до три хиляди и реши, че неговото божие наказание ще бъде да се спуска вечно през задушлива и непрогледна тъмнина и тогава почувства една ръка върху своята. Беше Луис Ненда, протегнал ръка назад.
— Стойте там, където сте и чакайте. Ат казва да не мърдате, тя ще ви пренесе.
През какво? Ханс Ребка чу драскане на нокти. Той стоеше неподвижно. След половин минута слабата светлина на осветителния диск преряза тъмнината. Беше в ръката на Луис Ненда на десет метра от него и сочеше надолу. Ребка проследи с поглед лъча и трепна. Между тази светлина и собствените му крака нямаше нищо — само открито пространство, което се простираше в безкрая. Атвар Х’сиал се извисяваше до него. Преди да успее да помръдне, сикропеанката го хвана с предните си крайници, приведе се леко и със скок прелетя над бездната.
Тя остави Ребка едно или две стъпала от края. Той си пое дълбоко дъх. Луис Ненда му кимна спокойно и отново насочи лъча към бездната.
— Ат казва, че още не може да усети дъното, а аз не мога да го видя. Добре ли сте?
— Ще се оправя. Можете да изгасите тази светлина, след като преминах над бездната.
— Но тогава Калик не би могла да вижда какво прави — Ненда кимна към бездната, където хименоптата висеше надолу с главата, хванала се с един крак за спиралната стълба. — Тя има най-доброто зрение. Има ли нещо долу, Калик?
— Нищо — тя се завъртя, отиде на горната страна на стълбата и спокойно се прехвърли през десетметровата междина. — Ако има друг изход, той е най-малко триста метра надолу — Калик отиде до самия край и се провеси навън да погледне нагоре. — Но има добра новина. Светлините на зардалу вече не се приближават.
Добра новина. Ханс Ребка се премести няколко крачки от стръмната бездна и се опря на висок до кръста масивен зелен перваз. Добрата новина беше относително нещо. Може би вече не бяха на стотици метри под повърхността на един чужд свят без храна и вода. Те не можеха да се върнат по пътя, по който бяха дошли, без със сигурност да срещнат зардалу. Нямаха представа за размера или плана на подземната зала, в която се намираха. И дори ако можеха по някакъв начин да намерят път към повърхността — невероятно събитие, — шансът корабното ядро да е там и да ги откара от Дженизий, беше съвсем минимален. Д’жмерлиа или беше заминал, както му беше наредено, или беше хванат и убит от зардалу.
Калик и Ненда все още стояха на ръба на бездната. Ребка въздъхна и отиде при тях.
— Хайде. Време е сериозно да помислим. Какво ще правим по-нататък?
Ненда го отстрани с рязко махване на ръката и изключи осветителния диск.
— След минута — гласът му беше тих в тъмнината. — Калик вече не вижда никакви светлини там горе, нито пък аз. Но Ат настоява, че на пътеката има нещо… далеч горе и идва насам. Бързо!
— Зардалу?
— Не. Нещо по-малко. И само едно. Ако бяха зардалу, човек трябва да очаква цяла глутница.
— Може би точно това ни трябва… нещо, което познава плана на това място — Ребка се втренчи в светлината. Той беше безпомощен в тъмното, но си въобрази, че чува бързо тракане по твърдата повърхност на извиващия се тунел. — Мислите ли, че Атвар Х’сиал може да се притаи и да хване нещото, когато мине покрай нея?
Последва момент тишина за феромонен контакт. Шумът горе стана по-ясен. Ребка чу Луис Ненда да сумти от изненада, после да се смее. Дискът отново освети залата.
— Ат би могла да го направи — каза Ненда. Той се хилеше. — Но аз не мисля, че ще го стори. Познайте кой ще дойде на вечеря?[34]
Нямаше никаква вечеря — това беше част от проблема. Лъчът от диска в ръката на Ненда беше насочен право нагоре. Нещо надничаше над края на стълбището — очни пипала протегнати максимално напред, разтревожени лимоново жълти очи, отразяващи светлината.
Чу се доволното изсвирване на Калик, последвано от вик на облекчение в отговор. Приличното на тръба тяло на Д’жмерлиа прелетя над бездната и тупна при тях.
Ло’фтианците бяха един от непривилегированите видове в спиралния ръкав. Използването на техните зрели мъжки индивиди като преводачи и роби на сикропеанците рядко беше оспорвано. Те първи обявиха умственото и физическо превъзходство на сикропеанците.
34
По аналогия с едноименния филм „Познай кой ще дойде на вечеря“ със Спенсър Трейси, Сидни Поатие и Катарин Хепбърн в главните роли, 1967 г. —