Тойотата летеше към тях. Дясната й врата все още бе отворена и вътрешната лампа светеше, така че ясно се виждаше безумната ярост, изписана върху лицето на Джими Сидънс. Здраво притиснал Брайън към себе си, Крис се метна настрани и се претърколи по заснежения склон точно когато гумите на автомобила минаха на сантиметри от главите им. Миг по-късно се разнесе ужасяващият звук на смачкан метал и строшено стъкло. Тойотата се блъсна във верандата на къщата и се преобърна.
За миг настана тишина. После изведнъж започнаха да вият сирени. Лампите и фаровете на десетина полицейски коли осветиха нощта и рояци полицаи се втурнаха да обградят преобърнатата кола. Няколко секунди Крис остана да лежи в снега, притиснал Брайън към себе си. После чу тих глас:
— Ти Сейнт Кристофър ли си?
— Не, но в момента се чувствам като него, Брайън — отвърна Крис. — Весела Коледа, синко!
25.
Полицай Мануел Ортис безшумно се вмъкна през страничната врата на катедралата и мигновено привлече вниманието на Катрин. Той се усмихна и кимна с глава. Тя скочи на крака и се втурна към него.
— Той…
— Добре е. Полицейският хеликоптер вече лети насам. Докато свърши службата, ще е тук.
Забелязал, че една от телевизионните камери е насочена към тях, Ортис вдигна ръка и направи кръг с палец и показалец — знак, че в този момент в най-важния ден от цялата година всичко е наред.
Седящите наблизо забелязаха жеста му и тихо започнаха да ръкопляскат. Към тях се присъединиха и други, изправиха се и в огромната катедрала отекнаха аплодисменти. Изминаха цели пет минути, преди дяконът да може да продължи да чете от Евангелието:
— „И всичко преминава“…
— Отивам да съобщя на Кали — каза на Бъд Фолни Морт Леви.
— Господине, зная, че трябваше да ни позвъни по-рано, но се надявам…
— Не се безпокой. Тази нощ няма да се правя на Скрудж3. Тя ни помогна. Заслужава да я оставим на мира — отвърна Фолни. — Освен това госпожа Дорнън вече каза, че няма да предяви обвинение срещу нея. — Той замълча за миг. — Слушай, в участъците трябва да има някакви играчки. Кажи на момчетата да се размърдат и да намерят нещо за момиченцето на Кали. Накарай ги да ни чакат пред нейния блок след четирийсет и пет минути. Ще й ги дадем двамата с теб, Морт. Шор, ти се прибирай вкъщи.
Това бе първото пътуване на Брайън с хеликоптер и макар че беше ужасно уморен, той беше прекалено възбуден и дори не помисляше да затвори очи. Съжаляваше, че полицай Макнали — Крис, както му каза да го нарича — не можеше да дойде заедно с него. Но той остана при Брайън, докато отведат Джими Сидънс, и му каза да не се безпокои, защото този човек никога повече нямало да излезе от затвора. И после му донесе медальона на Сейнт Кристофър.
Докато хеликоптерът се спускаше надолу, на Брайън му се струваше, че още малко и ще кацнат в реката. Позна моста на Петдесет и девета улица и въжената линия на Рузвелт Айлънд. Баща му го беше водил там на разходка. Внезапно се запита дали той знае какво се е случило с него.
Обърна се към един от полицаите:
— Татко ми е в болница, съвсем наблизо. Трябва да отида при него. Може да се тревожи за мен.
Полицаят, който вече знаеше историята на цялото семейство, отвърна:
— Скоро ще го видиш, синко. Но сега майка ти те очаква. Тя е на среднощната служба в катедралата „Сейнт Патрик“.
Когато чу звънеца на входа, Кали отвори с мисълта, че ще я арестуват. Детектив Леви й бе позвънил, за да й каже само, че ще намине заедно с друг полицай. Но сега на вратата й се появиха двама сияещи Дядо Коледи, натоварени с кукли, игри и лъскава бяла количка.
Тя не вярваше на очите си, докато ги гледаше как оставят подаръците под и около елхата.
— Вашата информация за брат ви ужасно ни помогна — каза Бъд Фолни. — Брайън Дорнън е добре и в момента е на път за Ню Йорк. А Джими е на път за затвора — той отново е наша отговорност и обещавам, че този път няма да го оставим да се измъкне. Отсега нататък се надявам, че животът ви ще стане много по-добър.
Кали се чувстваше така, сякаш от плещите й са смъкнали огромен товар.
— Благодаря ви… — успя само да прошепне. — Благодаря ви…
Фолни и Леви едновременно изрекоха:
— Весела Коледа, Кали. — После си тръгнаха.