Съпрузите се настаниха на столовете до стълбището. Постоянна доброволка в Детския център на сестра Корделия, Алвира отговаряше за забавата след тържеството, а Уили щеше да бъде Дядо Коледа.
Радостните, изпълнени с очакване очи на децата бяха приковани към сестра Мейви Мери, докато монахинята им обясняваше:
— Днес ще започнем да разучаваме песните за Коледа и Ханука4, които ще изпълним на тържеството. После ще научим репликите си.
— Нали е чудесно, че Корделия и Мейви са дали реплики на всички? — прошепна Алвира.
— На всички ли? Хм, да се надяваме поне, че са кратки — отвърна Уили.
Жена му се усмихна.
— Не говориш сериозно.
— Искаш ли да се хванем на бас?
— Шшт. — Тя го потупа по ръката. Сестра Мейви Мери започна да чете имената на децата, които бяха определени да разкажат историята на Ханука.
— Рейчъл, Бари, Шийла…
По стълбите се качи Корделия и хвърли поглед към децата. Забелязала някакво раздвижване, тя се приближи до Джери, живото седемгодишно момче, което закачаше шестгодишното дете до него, и леко го плесна.
— Ако продължаваш, ще намеря друг Свети Йосиф — предупреди го. После се върна при Алвира и Уили.
— Когато пристигнах, имаше съобщение от Пабло Торес — каза сестра Корделия. — Защитил ни е и съм убедена, че е направил всичко възможно, но казва, че не можем да получим отсрочка. Мисля, че се зарадва не по-малко от нас, когато научи за къщата на Беси. Познавал квартала и каза, че щял да се погрижи да нямаме проблеми с пренасянето. Там дори ще можем да приемем повече деца.
Една от продавачките доброволки в магазина се втурна нагоре по стълбището.
— Сестро, Кейт Дъркин е на телефона, иска да разговаря с теб. Побързай, тя плаче.
6.
От вкусния обяд, на който бяха присъствали само няколко часа по-рано, нямаше и следа. Но Уили, Алвира, монсеньор Ферис и сестра Корделия отново седяха на същата маса. Кейт тихо плачеше.
— Преди час разговарях със семейство Бейкър — изхлипа тя. — Казах им, че ще дам къщата на благотворителната програма и че няма да подновя договора им.
— А те извадили ново завещание, така ли? — не можеше да повярва Уили.
— Да. Заявиха, че Беси променила решението си, че изобщо не й допадало домът й да бъде съборен от глутница буйни хлапета. Била им казала, че след като Вик ремонтирал и боядисал къщата, се убедила, че ще я поддържат точно както тя искала. Нали знаете колко много я обичаше.
„Ами да, омъжи се за съдията, за да я получи“ — кисело си помисли Алвира.
— Кога е подписала завещанието?
— Само преди няколко дни, на трийсети ноември.
— Тя ми показа предишното завещание, когато наминах да я видя на двайсет и седми ноември — рече монсеньор Ферис. — Тогава ми се стори, че е напълно доволна. И даже ме помоли да се погрижа Кейт да остане в къщата, след като я предаде на Детския център.
— С новото завещание Беси ми оставя доход и ми позволява безплатно да живея тук. Като че ли бих останала при тези хора! — Кейт вече плачеше неудържимо. — Не мога да повярвам, че го е направила. Да остави къщата на чужди хора. Тя знаеше, че не обичам семейство Бейкър. А няма да мога да си намеря друг апартамент. Знаете какви са наемите в Манхатън.
„Кейт е уплашена, ядосана и наранена — помисли си Алвира. — Но още по-лошо…“ Погледна към Корделия и установи, че за пръв път откакто я познава, монахинята наистина изглежда стара.
Срещнала погледа на снаха си, Алвира каза:
— Ще измислим нещо, за да не закрием Детския център. Обещавам ти.
Корделия поклати глава.
— Не и за четири седмици. Освен ако времето на чудесата все още не е отминало.
Монсеньор Ферис внимателно четеше копието на новото завещание, което Вик Бейкър беше дал на Кейт.
— Нямам много опит с тези неща, но ми се струва истинско — отбеляза. — Написано е върху хартията, която използваше Беси. Знаем, че пишеше много добре на машина и това със сигурност е нейният подпис. Виж, Алвира.
Тя го прегледа, после го прочете по-внимателно.
— Определено звучи като написано от Беси — призна. — Чуй, Уили. „Домът е като дете и когато човек наближава края си, за него е важно да го остави под закрилата на онези, които най-добре ще се грижат за него. Не мога да съм спокойна, като зная, че ежедневното присъствие на много деца напълно ще промени вида и характера на изконния дом, за който съм жертвала толкова много.“