— Ами опитахме се — отвърнах аз самоуверено, — ала когато искахме да стреляме, пушките ни засякоха. Моят приятел просто беше забравил възпламенителния капсул, а пък моето петле бе хванало ръжда. Положих големи усилия да го запъна, но междувременно ме повалиха на земята!
— Ето, значи, що за хора сте! — изсмя се той. — Е, ами тогава съвсем не ви трябват оръжия. Сега знам много добре какво да мисля за вас. Я ми кажете какво е положението в селото край лагуната!
Той изрече тези думи с почти заповеднически тон. Беше ясно, че съвсем сме загубили уважението му. Отвърнах следното:
— Мога да ви го опиша съвсем точно. Всички жители напуснаха селото заедно с цялата си покъщнина.
— Значи няма какво да се вземе оттам, тъй ли?
— Абсолютно нищо. След пристигането на пратеника със злощастната вест тобасите запретнаха ръкави да пренесат цялото си имущество на островите.
— И животните ли?
— И тях.
— Страшно неприятно! Ами как ще се прехвърлим?
— Нищо по-лесно от това, тъй като на брега е завързана една лодка.
— Не го вярвам. Тези типове едва ли ще оставят някой плавателен съд. Нали така враговете им ще могат по-лесно да ги нападнат.
— Е, не я оставиха точно по тази причина — отвърнах аз не дотам умно. — Десиерто изпрати из околността няколко съгледвачи, за да му съобщят за появяването на неприятеля. Лодката на брега е за тях, защото нали иначе няма как да се доберат до острова.
— А-а, тъй значи! Разбирам. Ами как са се разпределили тобасите по различните острови?
— Мъжете се намират на големия остров, от който ни докараха с лодката до мястото, където се бяхте скрили на онова дърво. Жените и децата заедно със стадата и другото си имущество са пръснати по другите острови.
— Отлично! Така ще можем да обезвредим мъжете с един-единствен удар! Но за съжаление ще се изложим на опасността да ни забележат, а това е много лошо, понеже нямаме възможност да се прехвърлим всички наведнъж.
— Сеньор, ако пипате умната, не съществува никаква опасност. Чиригуаносите живеят на запад оттук и следователно ще се появят от запад. Ето защо тобасите се канят да се разположат на лагер откъм западната част на острова, за да успеят да забележат приближаването на враговете си колкото е възможно по-рано.
— Аха! Значи от другата страна, където са дърветата, няма жив човек, така ли?
— Точно така.
— Тогава можем да слизаме на тамошния бряг и да се крием между дърветата, докато се съберем всички.
— Това е твърде разумно. Изобщо не се бях сетил. Да, туй е най-доброто решение, понеже при дърветата ще сте на открито и спокойно ще можете да наблюдавате всичко. Значи така ще е много по-добре, отколкото ако се събирате в църквата, както го бях замислил.
— В църквата ли? Идеята ви съвсем не е лоша. Може ли да се влезе в нея?
— Да, защото там няма брава или катинар, а само някакво резе на вратата.
— Чудесно! При дърветата все пак някой може да ни забележи, преди там да се е събрал достатъчно силен отряд. Но в постройката никой няма да ни види. Мисля, че вече научих каквото ми бе необходимо и ще поговоря с хората си.
Той се обърна към индианците и им държа цяла реч. Те внимателно го слушаха като от време на време ни хвърляха презрителни погледи. Навярно им казваше, че сме не само глупаци, но и страхливци. После поведе разговор само с вождовете. Естествено аз нищо не разбирах. Но накрая той повтори няколко пъти една и съща дума, която ми направи впечатление. Звучеше като «хорно». Не бях срещал такава дума в испански. Дали нямаше нещо общо с немската дума «хорн», на която в испански отговаря «куерно»[20]? Във всеки случай тази дума имаше и за мен важно значение, понеже, когато я изговаряха, Пена тайно ми хвърляше многозначителни погледи. Но иначе той си седеше на мястото със съвършено безразлична физиономия. Колкото и внимателно да го наблюдаваше човек, нямаше да може да предположи, че моят спътник разбира всяка дума.
Най-сетне съвещанието с вождовете свърши и Йерно отново се обърна към нас двамата:
— Тъй като всеки миг може да се очакват пристигането на чиригуаносите, се налага да побързаме. Решихме да тръгнем още сега. Вие ще вървите сред моите хора!
Цялата орда се изправи на крака. Изгасиха огъня и после пристъпихме към изпълнението на втората половина от плана ни. Първата се бе увенчала с успех. Че по време на похода бяхме обградени от всички страни от мбоковите, за мен не беше признак на недоверие. Нас просто не ни смятаха за хора, които да са духовно надарени дотам, че в дадения случай да събудят подозрението им. Тъй като двамата с Пена крачехме рамо до рамо, той бе достатъчно близо до мен, за да можем от време на време шепнешком да разменяме по някоя и друга дума.