— Бягайте! Бързо към лодката! — предупредих ги аз. Те хукнаха към портата, но в същото време чух стъпки зад вратата на селямлъка. Абрахим беше чул шума и идваше. Трябваше да прикривам оттеглянето на бягащите и ги последвах, но по-бавно. Египтянинът ме забеляза, видя също и падналата стълба и отворената решетка.
Абрахим нададе вик, който сигурно щеше да бъде чут от всички обитатели на къщата.
— Крадец! Разбойник, спри! Насам, насам, елате насам, хора роби, помощ!
Той се хвърли след мен със силен рев. Тъй като в Ориента обикновено не се използват легла като нашите и най-често всички спят с дрехите, обитателите на къщата моментално се вдигнаха на крак.
Египтянинът беше доста близо зад мен. На външната порта се огледах. Той беше само на десет крачки разстояние, а до вътрешната порта вече се появи и втори преследвач.
Навън забелязах Исла Бен Мафлай и Зеница да бягат надясно, Затова аз побягнах наляво. Абрахим можеше да се заблуди. Той видя само мен и ме подгони. Скочих зад ъгъла, в посоката към реката, от горната страна на къщата, а лодката се намираше на долната страна. След това изтичах зад втория ъгъл, покрай брега.
— Спри, мерзавец! Ще стрелям! — чуваше се зад мен.
Значи преследвачът имаше огнестрелно оръжие. Продължих да тичам. Ако ме улучеше, щях да умра или да ме заловят, защото след него идваха слугите му, както се чуваше по виковете им. Изстрелът изтрещя. Абрахим се беше целил в движение, но куршумът прелетя край мен. Престорих се, че съм улучен, и се проснах на земята.
Абрахим мина покрай мен, защото беше забелязал лодката, в която тъкмо се качваха Исла и Зеница. Аз веднага станах и затичах след него. Настигнах египтянина с няколко скока, хванах го за врата и го съборих.
Тогава близо зад мен се чуха крясъците на фелахите. Те се бяха приближили доста до мен, защото с падането си бях загубил време. Все пак стигнах до лодката и скочих в нея. Халеф веднага я отблъсна от брега и когато преследвачите се добраха до водата, ние вече се бяхме отдалечили на няколко лодки дължина.
Абрахим отново се беше съвзел. Видя какво се бе случило.
Всички веднага се насочиха към канала, където трябваше да е лодката им. Първи стигна дотам Абрахим и яростно изрева. Видя, че лодката му е изчезнала.
Междувременно ние бяхме напуснали спокойните води край брега и стигнахме до течението. Халеф и бръснарят от Ютербок гребяха. Аз хванах едно от веслата от лодката на Абрахим. Исла направи същото и така лодката ни бързо се понесе по реката.
Никой не обели нито дума, а и настроението ни беше такова, че не ни беше до приказки.
Цялото приключение бе продължило доста дълго, така че небето вече просветляваше и по гладката повърхност на Нил можеше да се гледа далеч напред. Все още виждахме как Абрахим и хората му стоят на брега, а далеч нагоре се появи платно, което заблестя в изгрева на слънцето.
— Това е сандал![30] — отбеляза Халеф.
Да, сандал беше. Една от онези дълги ладии с много гребци, които се носеха така бързо, че направо биха могли да се състезават с параход.
— Абрахим ще извика сандала, за да ни преследва — каза Исла.
— Може сандалът да е на някой търговец, който няма да му обърне внимание.
— Ако Абрахим предложи на капитана достатъчно пари, онзи няма да се колебае.
— Дори и в такъв случай ще имаме добра преднина. Докато сандалът спре и капитанът преговаря с Абрахим, ще мине известно време. А и преди да се качи на борда, Абрахим трябва да се снабди с всичко необходимо за едно по-дълго пътуване, защото не би могъл да знае колко време ще продължи преследването.
Платноходът изчезна от погледа ни, а и ние толкова бързо гребяхме, че след около половин час съзряхме кораба, който трябваше да ни отведе по-нататък.
Старият Абу ер Реисан се бе облегнал на перилата на кърмата. Той видя, че в лодката има жена, и разбра, че начинанието ни бе успяло.
— Спрете! — извика той. — Стълбата е спусната!
Качихме се на борда, а лодката вързахме за кърмата. След това освободихме въжетата и вдигнахме платната. Корабът отлепи нос от сушата, вятърът изду платна и се насочихме към средата на течението, което сега ни понесе надолу. Отидох при капитана.
— Как мина? — попита ме той.
— Много добре. Ще ти разправя, но преди това ми кажи дали един добър сандал може да догони твоя кораб.
— Ще ни преследват ли?
— Не вярвам, но все пак е възможно.
— Моят дахабие е чудесен, но един добър сандал ще настигне което и да е дахабие.
— Тогава да се надяваме, че няма да ни преследват.
После му разказах развоя на приключението, а след това отидох в каютата, за да съблека мокрите си дрехи. Тя беше разделена на две части; една малка и една голяма. Първата бе за Зеница, а втората беше определена за капитана, Исла Бен Мафлай и мен.