— Хванете го! — заповяда главният митничар, но самият той предпазливо отпусна пистолета си.
Наистина хората му запазиха страховитите си физиономии, но никой не посмя да пипне Халеф.
— Знаеш ли какво означава да заплашваш един гюмрюкчи баши с камшик? — попита турчинът.
— Знам — отвърна Халеф. — Това значи наистина да го накараш да го опита, ако се осмелява да продължи да обижда. Ти си турчин, роб на султана. А аз съм свободен арабин!
Накарах камилата си да коленичи, слязох и извадих паспорта си.
— Мурад Ибрахим — казах аз, — виждаш , че ние се страхуваме от вас по-малко, отколкото вие от нас. Ти направи голяма грешка, като искаше да обидиш един ефенди, който е под сянката на султана!
— Под сянката на султана ли, Аллах да го благослови? Кого имаш предвид?
— Себе си.
— Теб ли? Ти си немзи, значи си гяур…
— Ти ме ругаеш! — прекъснах го аз.
— Неверник си, а за гяурите в корана пише: «О, вие, правоверни, не се сприятелявайте с такива, които не принадлежат към вашата религия. Те не се отказват да ви изкушават и само искат да ви погубят!» Е как може тогава един неверник да е под сянката на султана, закрилника на всички правоверни!
— Известно ми е това, което казваш — отвърнах аз. — Написано е в третата сура на корана, в сурата Амран. Само че моят случай е друг. Отвори очите си и смирено се поклони пред буюрулдуто на падишаха. Ето го!
Той взе документа, притисна го към челото, очите и гърдите си, поклони се доземи и го прочете:
Как се снабдих с буюрулду ли? Читателят ще си спомни, че нито в Тунис, нито в Египет имах подобен паспорт. Но в Кайро след всичко онова, което разказах в предишната глава, ми се удаде възможност да направя малка услуга на един влиятелен египетски чиновник. Той искаше да се покаже признателен към мен и ме помоли да кажа едно свое желание, чието изпълнение да е в неговата власт. И тъй като по време на своето пътуване имах достатъчно възможности да наблюдавам въздействието на буюрулду, помолих за такъв паспорт. Още на другия ден имах желания документ в ръцете си.
— Защо веднага не ми каза, че си под закрилата на султана? Тогава нямаше да те нарека гяур, въпреки че си неверник. Добре дошъл, ефенди!
— Казваш ми добре дошъл, а едновременно с това скверниш вярата ми? — попитах го аз с упрек. — Ние, християните, познаваме законите на учтивостта и гостоприемството по-добре от вас. Не ви наричаме гяури, въпреки че нашият Бог е същият, когото вие наричате Аллах.
— Това не е вярно. Ние имаме само един Аллах, а вие имате трима богове: Баща, Син и Дух.
— Нищо подобно, имаме само един Бог, защото Баща, Син и Дух са едно цяло. Вие казвате: «Ля илляхя ил’аллах.» («Няма друг Бог освен Господ!») А нашият Бог казва: «Аз съм силен, единствен Бог.» Вашият коран казва във втората сура: «Той е живият, вечният; него сън не го лови, нито дрямка; негово е всичко, което е на небето и на земята.» А нашата Библия казва:
«Господ е от вечността за вечността; всичко е като на длан пред очите му; създал е земята; а небесата са дело на ръцете му.» Е, не е ли едно и също?
— Да, китабът ви е добър, но вярата ви е лоша.
— Грешиш. Вашият Коран казва: «Праведността не се състои в това, дали обръщате лицата си на изток или на запад (при молитва). Праведен е този, който вярва в Бога, в Страшния съд, в ангелите, в Светото писание и в пророците и с любов раздава от това, което има, на ближните, на сираците, на бедните и поклонниците, на всеки, който го помоли; който освобождава затворения, чете молитвата си, държи на думата си, търпеливо понася нищетата и бедите. Той е праведен, той е наистина богобоязлив.» Нашата свещена книга ни повелява: «Най-много от всичко трябва да обичаш Бога, а ближния си — както теб самия.» Не повелява ли нашата вяра същото, което повелява и вашата?
— Вие сте преписали това във вашия китаб от Корана.
— Как е възможно, щом нашият китаб е с около петстотин години по-стар от вашия Коран?
— Ти си ефенди, а един ефенди винаги намира основания и доказателства дори и когато не е прав — завърши Мурад Ибрахим тази част от нашия разговор. — Откъде идваш?
— От страната Мъсър[37], там на запад.
— А къде искаш да отидеш?
— В Тур.
— А след това?
— Към манастира в Джебел Синай.
— Значи трябва да минеш през морето.
— Да, а ти накъде отиваш?
— Също в Тур.
— Ще ме вземеш ли?