— Ако платиш добре и се погрижиш да не се мърсим с теб.
— Не се притеснявай! Колко искаш?
— За четиримата ви и камилите ли?
— Не, само за мен и моя слуга Халеф. Тези двамата мъже се връщат с камилите си.
— С какво ще платиш? С пари или с нещо друго?
— С пари.
— Искаш ли да вземеш храна от нас?
— Не. Дайте ни само вода.
— Тогава за себе си ще платиш десет, а за хаджи Халеф осем масри.[38]
Изсмях се на почтения човек в очите. Типично по турски беше да иска осемнайсет масри за това кратко пътуване и за няколко глътки вода, тоест почти двайсет и четири талера.
— До залива на Рас Наясет ще пътуваш около един ден, където ще хвърлиш котва за нощуване, нали? — осведомих се аз.
— Да.
— Тогава по обед ще бъдем в Тур?
— Да. Защо питаш?
— Защото за това кратко пътуване няма да ти дам осемнайсет масри.
— Тогава ще останеш тук и ще трябва да пътуваш с някой друг, който ще ти иска много повече.
— Нито ще остана тук, нито ще пътувам с друг. Тръгвам с теб.
— Тогава ще ми дадеш сумата, която ти искам.
— Не — противопоставих се аз. — Чуй какво ще ти кажа! Тези двама мъже ми заеха животните си и ме следваха пеша от Ал Кахира за четири австрийски сребърни талера. Всеки поклонник, който отива на хаджилък, го превозват за един такъв талер. Аз ще ти дам за мен и моя слуга три талера. Това ти е напълно достатъчно.
— Тогава ще останеш тук. Моят самбук не е товарен кораб, той е собственост на падишаха. Освен това сега събирам сакат[39] и нямам право да вземам на борда пътници.
— Но ако пътникът плати осемнайсет масри, можеш, нали? Ще трябва да ме вземеш тъкмо защото самбукът е собственост на падишаха. Погледни още веднъж в моя буюрулду! Тук пише:
«хер нев и имдата беленмак — емниете дуккат етмек — бедел-сис олсъбиле.» («Да се оказва всякаква помощ, да се полагат грижи за сигурността, дори и без заплащане.») Разбра ли? На частник мога да платя, но на чиновник — не е необходимо.
Трите талера ти ги давам доброволно. Ако не си съгласен, ще трябва да ме вземеш без пари.
Гюмрюкчи башията се видя натясно и започна да намалява сумата. Накрая след дълъг пазарлък той ми подаде ръка.
— Така да бъде. Ти си под сянката на падишаха и ще те взема със себе си за три талера. Дай ги!
— Ще ти платя, като слизам от кораба в Тур.
— Ефенди, всички насар[40] ли са стиснати като теб?
— Не са стиснати, а предпазливи. Разреши ми да се кача на борда. Няма да спя на сушата, а в самбука.
Платих на водачите си. Освен това те получиха и бакшиш, възседнаха камилите си и въпреки че денят преваляше, поеха по обратния път. След това с Халеф се качихме на борда, защото нямах палатка. По време на ездата през пустинята търпяхме както зноя на деня, така и студа на нощта. Който е беден и няма палатка, през нощта се сгушва до камилата си или коня, за да се топли, докато си почива. Сега вече нямах ездитно животно и понеже тук до морето нощният хлад сигурно беше по-силен, отколкото във вътрешността на сушата, предпочетох да потърся убежище в малката стаичка върху кърмата на самбука.
— Сихди — попита ме Халеф, — правилно ли постъпих, като показах на този гюмрюкчи баши камшика?
— Не мога да те упрекна.
— Но защо казваш на всеки срещнат, че си неверник?
— Трябва ли да се страхува човек да казва истината?
— Не. Но ти вече си на път да станеш правоверен. Ние сме във водите, които франките наричат Червено море. Там се намира Медина, а още малко по-нататък вдясно е Мека, градовете на Пророка. Ще посетя и двата, а ти какво ще правиш?
Халеф открито зададе въпроса, който през последните дни вече тайно си бях задавал. Всеки християнин, дръзнал да отиде в Мека или Медина, го грози смърт — така пише в книгите. Но дали наистина е толкова опасно? Трябва ли човек да отиде и да каже, че е християнин? Не е ли по-различно през останалото време в сравнение с деня, в който се събират големи тълпи поклонници и слепият религиозен фанатизъм достига връхната си точка? Много пъти бях чел, че никой неверник няма право да влиза в джамия, но аз самият много пъти съм влизал в такива храмове. Дали и с посещаването на свещените градове не беше същото? Впрочем в много отношения намирах, че Ориентът е доста по-различен, а именно по-разумен, отколкото човек обикновено си представя, и не можех да повярвам напълно, че едно кратко, може би само неколкочасово посещение на Мека наистина е толкова страшно и опасно. Турчинът ме бе взел за бедуин, значи спокойно можеше да се предположи, че е възможно и други да останат със същото впечатление. Така си казвах аз и не можех да взема решение.
39
Сакат — бедняшки данък, т. е. приходите от този данък са предназначени за бедните. Той възлиза на 1/40 от доходите и е на доброволни начала, чието плащане се препоръчва от Пророка. — Бел. пр.