— Ще можеш ли да прескочиш, Халеф? — попитах аз загрижен.
Знаех, че той умее да скача добре, но тук нямаше как да се засили.
— Внимавай, сихди!
Той се изправи, прехвърли крак през перилата и в следващия миг беше вече на брега. Бързо го последвах.
— Хамдулиллях (слава на Бога). Сега сме свободни — ликуваше Халеф. — А сега накъде?
— Тръгваме за Джеда.
— Знаеш ли пътя?
— Не.
— Може би имаш карта, по която ще се ориентираме?
— И карта нямам. Но е достатъчно да вървим на юг. Абу Саиф тръгна пеша; това е сигурен знак, че градът не е далеч оттук. Хайде сега най-напред да си проверим оръжието.
За по-сигурно се скрихме зад един храст от млечка, който ни осигуряваше достатъчно прикритие, защото не беше от ниския арабски, а от високия източноиндийски вид. Пушките ми бяха заредени. Явно, че разбойниците не са знаели как да си служат с револверите и карабината «Хенри», а с тежкия «Мечкоубиец» можеха само да се наранят. Арабинът е свикнал на дълго, леко оръжие и има цели племена, които и до ден днешен са въоръжени с най-стария и странен вид пушки.
След като се убедихме, че бягството ни не е разкрито, тръгнахме по непознатия път. За да не се заблудим, трябваше колкото е възможно да се придържаме към брега. Той обаче беше осеян с многобройни долчинки, които трябваше да заобикаляме, така че напредвахме много бавно. Освен това въпреки близостта на морето почвата беше обрасла с диви любеници и алое, които много затрудняваха вървежа ни. Най-сетне започна да се развиделява и вече се придвижвахме по-лесно и по-бързо. Можехме да гледаме надалеч и да се ориентираме в коя посока да вървим, за да скъсим някой завой на брега. Сигурно беше към осем часа сутринта, когато забелязахме пред себе си минаретата на град, обграден с висока, добре запазена стена.
— Да попитаме ли дали това е Джеда, сихди? — каза Халеф. От един час насам срещахме пътници, но не бяхме заговаряли никого.
— Не — отвърнах аз. — Със сигурност е Джеда.
— И какво ще правим там?
— Най-напред искам да разгледам града.
— Аз също. Знаеш ли, че там е погребана Ева, майката на всички хора?
— Да.
— Като я погребал, Адам я оплаквал четирийсет дни и четирийсет нощи, а след това отишъл в Селан Диб[52], където умрял и където е погребан. Селан Диб е остров, известен само на правоверните.
— Лъжеш се, Халеф. Обитателите му го наричат Синхала Двипа, от което на вашия език се е получило Селан Диб. Синхала Двипа означава лъвски остров; той принадлежи на християните, на ингилизите, а аз самият вече съм бил там.
Халеф учудено ме погледна.
— Нашите улема казват, че всеки неверник, стъпил на острова, умира!
— Умрял ли съм?
— Не. Ти си любимец на Аллаха, въпреки че не си правоверен.
— Ще ти дам още един пример за това, че вашите улема[53] не винаги имат право. Нали всеки неверник, който посети светите места в Мека и Медина, трябва да умре?
— Да.
— Обаче има християни, които са били там. Престорили са се на мюсюлмани.
— Да, но трябва да разбират нашия език и обичаите ни.
— Разбирали са ги.
Той страхливо и изпитателно ме погледна в очите.
— Ти също ги разбираш. Да не би да искаш да идеш в Мека?
— Ще ме вземеш ли?
— Не, сихди; защото за подобно нещо ще се пържа в най-дълбокия кръг на джеханата.
— Ще ме издадеш ли, ако ме видиш там?
— Сихди, не ме натъжавай! Трябва да те предам, а сигурно няма да мога. А после няма да ми е възможно да живея повече.
Разбрах по лицето му, че говори истината и би било жестоко да продължавам да го изкушавам и да го държа в страх.
— Халеф, ти обичаш ли ме? — попитах аз.
— Повече, отколкото самия себе си, сихди! Повярвай ми.
— Вярвам ти. Още колко време ще пътуваш с мен?
— Докато ти искаш. Ще вървя с теб до края на земята, въпреки че си християнин. Но знам, че ти ще минеш на страната на правата вяра, защото ще те спечеля за нея, все едно дали искаш или не.
— Халеф, мисли за хаджилъка!
— О, сихди, скоро ще стана истински хаджия. Това е Джеда, където ще посетя гроба на Ева. След това ще отида в Мека, ще спра в Арафах, в Минах ще отида да се обръсна и ще изпълня всички свещени ритуали. Ще ме чакаш ли през това време в Джеда?
— Колко време ще бъдеш в Мека?
— Седем дни.
— Ще ме намериш в Джеда. Но кажи, валиден ли ще е хаджилъкът ти, щом не е в месеца за поклонение?
— Валиден е. Я виж тази порта тук. Как ли се казва?
— Сигурно е Северната порта, Баб ал Медина. Ще изпълниш ли една моя молба?
— Да, защото знам, че няма да поискаш от мен нищо, което не е позволено да правя.