— Сихди, кога ще ми разрешиш да отида до Мека? — попита ме той.
— Вече разгледа ли цяла Джеда?
— Още не, но скоро ще приключа и с това.
— С какво ще пътуваш? С делил?
— Не, струва много скъпо. Ще почакам, докато се съберат повече поклонници, и тогава ще наемем ездитна камила.
— Можеш да заминеш, когато пожелаеш.
Делилите всъщност са чиновници, които водят чуждите пилигрими и следят да не пропуснат някое от предписанията. Затова накрая делилът иска съответното, наистина доста високо възнаграждение.
Едва Халеф беше излязъл от стаята ми, и отвън чух глас:
— Вкъщи ли е господарят ти?
— Говори на арабски! — отговори Халеф на зададения му на немски език въпрос.
— На арабски ли? Не мога, момче. Най-много бих могъл да си послужа малко с турски. Но почакай, аз сам ще съобщя за себе си! Той сигурно е зад вратата.
Това беше Албани, чийто глас след малко чух:
Иха-ха, иха-ха,
искам аз, искаш ти,
я вратата отвори —
дошъл съм за това сега!
Моят сънародник, изглежда, умееше да нагажда закачливите си песнички според обстоятелствата. Халеф сигурно стоеше вън, онемял от учудване, и ако аз не отговорих, то беше главно заради него. Той трябваше да чуе още нещо. Не мина много време, и триестецът продължи:
Да съм войник, за мен е чест,
за всичко можеш да ми имаш вяра,
но не обичам да стоя на пост
пред къщата на чужди хора.
А когато и това нежно напомняне не произведе нужното въздействие, Албани заплаши:
Аз съм силен юначага
и ти казвам затова,
не отвориш ли веднага —
ще разбия таз врата!
Чак дотам не биваше да се стига. Затова станах и му отворих.
— Аха! — засмя се той. — Значи помогна! Вече си мислех, че сте тръгнали за Мека.
— Шт! Слугата ми не бива да знае нищо за това.
— Извинявайте! Отгатнете с каква молба идвам при вас?
— С искане за реванш за вчерашното ви гостоприемство? Съжалявам. В краен случай бих могъл да ви услужа с оръжие и патрони, но не и с хранителни продукти, най-малкото пък с такива, каквито имаше в менюто ви.
— Ами! Аз наистина идвам с молба или по-скоро с въпрос.
— Говорете!
— Вчера разказвахте за преживяванията си. Предполагам, че сте добър ездач.
— Да, справям се наистина.
— Само кон ли можете да яздите, или също и камила?
— И двете, та дори и магаре! Вчера ми се наложи да направя и това.
— Никога досега не съм седял върху гърба на камила. Тази сутрин чух, че наблизо имало един деведжи,[63] при когото човек евтино би могъл да използва възможността да си поиграе на бедуин.
— Ах, вие искате да се поразходите с камила?
— Да, това е.
— Добре, обаче ще получите нещо като морска болест.
— Готов съм на всичко. Обиколил съм бреговете на Червено море, а още не съм се качвал на камила! Това е нечувано. Мога ли да ви поканя да ме придружите?
— Имам време. Къде искате да отидете?
— Все едно. Може би една обиколка около Джеда?
— Съгласен съм. Кой ще осигури камилите? Вие или аз?
— Разбира се, аз. Искате ли да вземете със себе си и слугата си?
— Както решите. Тук човек никога не знае кого ще срещне, а в Ориента слугата никога не е излишен.
— Добре, и той ще дойде.
— Кога тръгваме?
— След час.
— Съгласен съм. Но моля да ми разрешите една забележка! Преди да се качите на камилата, прегледайте внимателно седлото и покривалото. От подобна предпазливост винаги има нужда, защото иначе много лесно се завързват познанства с онези шестокраки башибозуци, които турците наричат с нежното звучно име «бит».
— Бит ли? Не съм светило в ориенталските езици.
— Но малко латински сигурно знаете?
— Разбира се.
— Имам предвид животинчето, чието име звучи на латински така, както на немски думата «похвала».
— Ах! Въшки! Наистина ли са толкова зли?
— Понякога много. В Унгария чух, че наричат тези паразити «миньори», защото вършат работата си отгоре надолу. Така че при езда с камили ще имате работа с «миньорите» на арабите и с «миньорите» на камилите. Истинско щастие е, че първите притежават просто трогателна вярност към господарите си и следователно се отказват според обичая на страната да се нахвърлят върху един гяур. Но на седлото си подложете ваше одеяло, което след ездата можете да изгорите в печката на първия срещнат пекар срещу няколко борби.[64]
— Няма страшно. Ще вземем ли оръжие със себе си?
— Разбира се. Аз например съм принуден да бъда предпазлив, защото всеки момент тук или в околностите мога да срещна неприятели.