Тя накара камилата си да коленичи, слезе и се приближи до мъжете. Разговорът ми с нея не беше чут нито от Албани, нито от Халеф.
— Сихди — попита Халеф, — от кое племе са тези хора?
— От племето на атайбехите.
— Чувал съм за него. Неговите мъже се смятат за най-храбрите в тази пустиня и нито един пилигримски керван не е защитен от техните куршуми. Те са най-върлите врагове на джехеините, към които принадлежи и Абу Саиф. Какво иска от нас жената?
— Още не знам.
— Скоро ще разберем, но дръж оръжието си в готовност, сихди! Не вярвам на тези хора, защото те са отритнати и прокълнати.
— Защо мислиш така?
— Не знаеш ли, че всички бедуини, които живеят в околностите на Мека, събират капките от восъчните свещи, пепелта от благовонното дърво и праха от прага на Кааба и с тях натриват челата си. Тези мъже тук обаче нямат нищо на челата си. Не им се разрешава да ходят до Мека и да се приближават до Кааба, защото са прокълнати.
— И каква е причината за тяхното отритване?
— Може би ще разберем от тях!
Междувременно жената беше казала няколко думи на мъжете, след което един от тях се приближи до нас. Беше един старец с достолепно изражение на лицето.
— Аллах да благослови идването ви! Слезте от седлата и елате в палатките ни! Бъдете наши гости!
Това уверение ме убеди, че няма от какво да се страхуваме, докато сме при тях. Щом арабинът изрече веднъж думата мюсафир[76], може да му се има пълно доверие. Слязохме от камилите и ни въведоха в една от палатките, където седнахме и ни нагостиха скромно.
Докато ядяхме, не беше проронена нито дума. След това обаче ни поднесоха по една бери и докато пушехме персийски благовонен тумбактабак, разговорът започна.
Това, че ни дадоха лули бери, беше сигурно доказателство, че тези хора не притежават богатства. В околностите на свещения град се пушат три вида лули. Първият и най-скъпият вид е хадра. Обикновено тези лули се поставят на триножник и са направени от чисто, красиво гравирано сребро и имат дълъг маркуч, наречен лейех, който според благосъстоянието на господаря е украсен със скъпоценни камъни или други украшения. С хадра обикновено се пуши само най-хубав тютюн от Ширас.[77] Другият вид лули е шишех. Те доста приличат на хадра, но са по-малки и не толкова скъпи. Третият и най-обикновен вид е бери. Тази лула се състои от една пълна с вода черупка от кокосов орех, към която са прикрепени главата и една тръбичка вместо маркуч.
В палатката имаше двайсет мъже. Старецът, който ни беше посрещнал, говореше от името на всички:
— Аз съм господарят на селото и искам да поприказвам с теб, ефенди. Обичаят ни забранява да притесняваме госта с въпроси, но все пак искам да те попитам за някои неща. Позволяваш ли?
— Позволявам.
— Ти от насранието[78] ли си?
— Да, християнин съм.
— Какво правиш тук, в земите на правоверните?
— Искам да опозная страната и нейните жители.
Шейхът направи недоверчива физиономия.
— И като ги опознаеш, какво ще правиш след това?
— Ще се върна в родината си.
— Аллах акбар. Господ е велик, а мислите на насранието са непредсказуеми. Ти си мой гост и аз ще повярвам на думите ти. Този човек твой слуга ли е?
Той посочи към Халеф.
— Халеф Омар е мой слуга и мой приятел.
— Моето име е Малек. Ти си говорил с Амша Бинт Шейх Малек.[79] Тя ми каза, че твоят слуга иска да отиде до Мека, за да стане хаджия.
— Правилно те е осведомила.
— А ти ще го чакаш ли, докато се върне?
— Да.
— Чужденец си, но владееш езика на правоверните. Знаеш ли какво е делил?
— Делилът е водач, който срещу заплащане показва на поклонниците светите места и забележителностите на Мека.
— Значи знаеш. Но делилът се занимава и с още нещо: На неомъжените жени е забранено да посещават свещения град. Ако някоя девойка иска да отиде в Мека, тя първо заминава за Джеда и формално се омъжва за някой делил. Той я води до Мека като своя жена, където тя извършва Фирад и Уашибат.[80] След като това стане, делилът отново освобождава момичето. То остава девойка, а той получава възнаграждението на труда си.
— Да, знам и това.
Въведението на стареца възбуди любопитството ми. Какви намерения го караха да свързва пътуването на Халеф на поклонение със задълженията на един делил? Но узнах това веднага, защото без всякакви заобикалки шейхът ме помоли:
— Разреши на Халеф Омар да бъде делил по време на хаджилъка!
Не очаквах подобно нещо.
— Защо? — попитах аз шейха.