С това формалностите бяха изпълнени и неизбежните сватбени тържества започнаха. Понеже женитбата все пак бе формална, те бяха доста скромни. Заклаха и опекоха една камила. Докато тя се въртеше на шиш над жаравата, воините показаха демонстративно сражение, но без да стрелят: обстоятелство, чиято причина не беше трудно да се отгатне.
Щом настъпи нощта, започна пиршеството. Ядяха само мъжете и едва когато вече бяха сити, жените получиха остатъците. Дойде време да се появи Ханех и Халеф използва този повод. Той стана от мястото си, за да й поднесе споменатия сватбен подарък. Последвалото изумление изобщо не може да се опише. Затвореният в капсулата дявол беше чудо, което не се побираше в представите на атайбехите. Всичките ми усилия да им обясня начина, по който е направен, бяха напразни. Те не ми вярваха, и то главно защото шейтанът изглеждаше жив. Бях обявен за най-великия герой и магьосник, а в резултат Ханех изобщо не получи подаръка. Затвореният шейтан бе чудо и изключителна важност и самият шейх сметна за голяма чест да съхранява несравнимата скъпоценност; разбира се, едва след като най-тържествено уверих Малек, че на дявола никога няма да му се удаде да избяга и да причинява зло.
Наближаваше полунощ, когато се прибрах в палатката си, за да спя. Халеф ме придружи.
— Сихди, трябва ли да спазвам и изпълнявам всичко, което написа днес? — чух аз.
— Да. Ти обеща това.
Мина известно време и после той отново попита смутено:
— Ти би ли върнал жена си?
— Не.
— И въпреки това казваш, че трябва да изпълня обещанието си?
— Разбира се. Ако аз си вземам жена, няма да обещавам, че ще я връщам.
— О, сихди, защо не ми каза, че трябва да постъпя така!
— Ти да не си хлапе, което има нужда от настойник? И може ли един християнин да поучава мюсюлманин как да се жени! Мисля, че искаш да задържиш Ханех.
— Позна.
— Следователно, искаш да ме напуснеш?
— Теб ли, сихди? О…
Халеф смутено се окашля, но не можа да намери отговор.
Едно неразбираемо ръмжене и след това няколко въздишки бяха всичко, което успях да чуя. Той се мяташе от една страна на друга. Ясно беше, че симпатиите към момичето и привързаността му към мен бяха влезли в остро противоречие. Оставих дребосъка да се бори със себе си и заспах.
Сънят ми беше толкова дълбок, че се събудих едва от силния тропот на копита. Станах и излязох пред палатката. На изток вече просветляваше, а от онази страна, където се намираше заливът, небето беше огненочервено. Там имаше пожар, а предположението, което се зароди у мен при тази гледка, се потвърди от оживлението в лагера. Мъжете се връщаха натоварени и те, и камилите им с богата плячка. Също и Амша, дъщерята на шейха, се бе присъединила към тях, а като слезе от камилата, забелязах, че дрехите й са изпръскани с кръв. Малек ми пожела добро утро и сочейки към огнените кълба, каза:
— Видя ли, че намерихме кораба? Когато отидохме, джехеините спяха и сега са при техните кучешки прадеди.
— Избил си ги и си ограбил кораба?
— Ограбил ли? Какво искаш да кажеш? Не принадлежи ли на победителя собствеността на победения? Кой ще ни оспори това, което сме спечелили?
— Стоката, която Абу Саиф беше взел със себе си, принадлежи на сариф-емира.
— На сариф-емира, който ни прокуди? Дори и да са негови парите, няма да си ги получи обратно. Ти наистина ли мислиш, че това е секат? Сигурно са те излъгали. Само сарифът има право да събира този данък, а той никога няма да позволи на турчин да направи това. Турчинът когото си помислил за митничар, е бил контрабандист или митничар на египетския паша, Аллах да го убие!
— Ти мразиш ли го?
— Всеки свободен арабин го мрази. Не си ли чувал за зверствата, извършени тук по време на уахабитите[90]? Дори парите да са на пашата или на сарифа, остават за мен! Само че времето за молитва наближава. Приготви се да ни последваш. Не можем да останем повече тук.
— Къде ще преместиш лагера?
— Ще го установя на място, откъдето мога да наблюдавам пътя между Мека и Джеда. Абу Саиф не бива да ми се изплъзне.
— А предвидил ли си опасностите, които те заплашват?
— Мислиш ли, че един атайбех се бои от опасности?
— Не, но и най-смелият мъж трябва същевременно да бъде и предпазлив. Ако Абу Саиф ти падне в ръцете и го убиеш, моментално трябва да напуснеш това място. А така може би ще изгубиш детето на дъщеря си, което междувременно ще е в Мека с Халеф.
— Ще кажа на Халеф къде да ни търси в такъв случай. Ханех трябва да тръгне за Мека, преди ние да заминем. Тя е единственият човек сред нас, който още не е бил в свещения град, а по-късно може би няма да е възможно да отиде там. Затова отдавна търсех за нея делил.