— Решил ли си вече къде ще се преместиш?
— Ще се преместя в пустинята Ад Дахна, в Маскат, а после сигурно ще проводим пратеник до Ел Фрат[91] при бени шаммар, за да ни приемат в племето си.
Краткотрайното разсъмване беше последвано от настъпването на деня. Слънцето докосна хоризонта и арабите, които все още миришеха на пролятата от тях кръв, се обърнаха по посока на Мека за молитва. Веднага след това палатките бяха свити и колоната потегли. Чак когато стана съвсем светло, можах да видя какво количество предмети атайбехите бяха задигнали от кораба. След нападението те изведнъж бяха станали богати хора. Затова сред тях цареше необикновено оживление. Поизостанах малко зад тях. Бях разстроен, защото се чувствах неволна причина за гибелта на джехеините. Наистина можех и да не се упреквам, но все пак трябваше да се допитам до съвестта си дали пък не съм могъл да постъпя по друг начин. А и близостта на Мека ми създаваше много грижи. Ето там се намираше тя, «свещената» , «забранената»! Дали да я отбягна, или да дръзна да я посетя? Обземаше ме трепетно желание да отида, но все пак трябваше да се съобразя и с надигащите се у мен колебания. Какво щях да спечеля, ако успеех да отида. Щях да мога да казвам, че съм бил в Мека — друго нищо. А ако ме откриеха, това бе сигурна смърт, и то каква смърт! Но премислянето на основанията не можеше да доведе до нищо и аз реших да действам според обстоятелствата. Толкова често бях правил така и всичко винаги свършваше добре.
За да избегне срещите с други хора, шейхът пое по обиколен път. Не ни даваше никакви почивки, докато не се свечери. Намирахме се вече в една тясна клисура, обградена от отвесни гранитни скали, между които яздихме известно време, докато стигнахме до нещо, подобно на котловина, от която, изглежда, друг изход нямаше. Слязохме от камилите. Шатрите бяха опънати и жените запалиха огън. Яденето беше по-богато и по-разнообразно, защото го бяха взели от корабната кухня на Абу Саиф. След това настъпи очакваният с нетърпение от всички миг — разпределянето на плячката.
Понеже то не ме засягаше, станах и тръгнах на обиколка из котловината. На едно място ми се стори, че бих могъл да се изкача по скалата до горе, и се опитах да го направя. Звездите ярко светеха, така че успях. След около четвърт час стоях горе на височината и можех спокойно да наблюдавам наоколо във всички посоки. В долния край на юг се забелязваше нещо като верига от голи възвишения, над който се носеше онова бледо сияние, излъчено вечер от светлините на големите градове. Там се намираше Мека.
Долу, откъм подножието на скалите, долавях силните гласове на атайбехите, които се караха за дела си от плячката. След известно време се върнах при тях. Шейхът ме посрещна с думите:
— Ефенди, защо не остана при нас? Трябва да получиш твоя дял от всичко, което намерихме на кораба.
— Аз ли? Не съм бил там и затова няма какво да получавам.
— Не е вярно, ефенди! Щяхме ли да намерим джехеините, ако не те бяхме срещнали? Ти стана наш водач, макар и да не го желаеше, затова трябва да получиш каквото ти се полага.
— Няма да приема нищо.
— Ефенди, предполагам, че отказваш по верски съображения. Твърде малко знам за вярата ти и не мога да я обругавам, защото си мой гост. Но не е правилно тя да ти забранява да вземаш плячка. Враговете са мъртви, а корабът им е разрушен. Трябва ли да изгорим и унищожим нещата, които са ни толкова необходими?
— Хайде да не спорим. Но задръжте това, което сте отделили за мен.
— Няма да го задържим. Разреши да го дадем на Халеф, твоя придружител, въпреки че той вече получи своя дял!
— Дайте му го!
Дребният Халеф преливаше от благодарност. Беше получил някои оръжия и дрехи, а освен това и торбичка със сребърни монети. Той не отстъпваше — трябваше да преброя съкровището му, за да съм свидетел, че днес е станал богат човек. Неговият дял възлизаше на около осемстотин пиастъра и беше напълно достатъчен, за да направи един беден арабин щастлив.
— С тези пари можеш да покриеш повече от петдесет пъти разноските, които ще имаш в Мека — отбеляза шейхът.
— Кога трябва да тръгна за свещения град? — попита го Халеф.
— Утре рано сутринта, най-късно по обяд.
— Никога не съм бил там. Как трябва да се държа?
— Ще ти кажа. Задължение на всеки поклонник е след пристигането си в Мека незабавно да отиде в Ал Харам.[92] Значи ще яздиш до Бейт Аллах[93], ще оставиш камилите отвън и ще влезеш. Там със сигурност ще намериш водач, който ще ти каже какво да правиш по-нататък. Но предварително трябва да го попиташ за цената, защото иначе ще те излъжат. Щом съзреш Каабата, направи два риката,[94] като прочетеш и съответните молитви от благодарност за това, че си стигнал благополучно до свещения град. След това иди до Мамбара[95] и си събуй обувките. Те ще останат там и ще бъдат пазени, защото в Бейт Аллах, както и в другите джамии не е позволено обувките да се държат в ръка. После веднага започва тауаф, обикалянето около Каабата, което трябва да се повтори седем пъти.