— В коя посока?
— Надясно, така че Каабата винаги да е от лявата ти страна. Първите три обиколки се правят с бързи крачки.
Това за възпоминание на Пророка. Бил разпространен слухът, че той е тежко болен, и за да го опровергае, тичешком обиколил три пъти Каабата. Следващите обиколки се правят бавно. А молитвите, които се казват — ги знаеш. След всяка обиколка трябва да се целува свещеният камък. Накрая, като свърши тауаф, притискаш гърди към вратата на Каабата, протягаш ръце и на висок глас молиш Аллах да прости греховете ти.
— И с това ли се приключва?
— Не. После трябва да минеш покрай Ал Мадшем[96] и да направиш два риката пред Мекам Ибрахим.[97] Оттам се отправяш към свещения кладенец Зем Зем и след като прочетеш кратка молитва, можеш да пиеш от него колкото искаш. Ще ти дам няколко шишета, които трябва да напълниш и да ми донесеш; светената вода е лек срещу всички болести на тялото и душата.
— Значи това е молитвата за Каабата. Какво следва по-нататък?
— После е Заи, отиването от Сафа до Меруа. На хълма Сафа има три арки. Ще застанеш там, ще се обърнеш с лице към джамията, ще вдигнеш ръце към небето и ще помолиш Аллах за помощ по свещения път. Ще извървиш шестстотин крачки до Алтан на Меруа. По пътя си ще видиш четири каменни стълба, покрай които трябва да минете със скокове. На Меруа отново ще прочетеш една молитва и ще се върнеш да извървиш този път още шест пъти.
— Това ли е всичко?
— Не. Защото трябва да отидеш да се подстрижеш и да посетиш Умрах, който е на такова разстояние от града, на каквото сме сега от Мека. Едва тогава се смята, че си извършил всички свещени ритуали и можеш да се върнеш. В месеца на голямото поклонение правоверният трябва да прави много повече неща и е необходимо по-дълго време, защото там се тълпят много хиляди поклонници. На теб обаче ще са ти необходими само два дни, а на третия отново можеш да бъдеш при нас.
Всички тези напътствия бяха последвани от различни други разяснения, които обаче не бяха интересни за мен, защото повечето от тях се отнасяха до Ханех. Легнах да спя. Когато Халеф най-сетне се появи, той се ослуша дали вече съм заспал. Забеляза, че още съм буден, и попита:
— Сихди, кой ще се грижи за теб, докато ме няма?
— Аз самият. Не се тревожи. По-добре ми кажи дали би ми направил една услуга, Халеф.
— Да. Знаеш, че за теб ще направя всичко, каквото мога и каквото ми е позволено.
— Трябва да донесеш на шейха светена вода от кладенеца Зем Зем. Донеси и на мен едно шише!
— Сихди, всичко друго искай от мен, но не и това, защото не бива да го правя. От този кладенец имат право да пият само правоверните. Ако ти донеса водата, никога не бих могъл да се спася от ада.
Отговорът бе изречен с такова дълбоко убеждение, че повече не се опитах да настоявам пред Халеф. След кратка пауза той каза:
— Не искаш ли сам да си донесеш светена вода?
— Нямам право.
— Имаш право, ако преди това приемеш правата вяра.
— Няма да го направя. Хайде сега да спим!
На следващата сутрин Халеф потегли като порядъчен съпруг с жена си. Беше му дадено указание да казва, че идва от далечна страна, но да не издава, че спътницата му, която впрочем вече беше забулена, е от атайбехите. Известно време с него язди един от воините, който трябваше да наблюдава пътя между Мека и Джеда. На входа на нашата клисура също беше поставен пост.
Първият ден мина, без да се случи нищо особено. На следващата сутрин поисках от шейха позволение да се поразходя малко наоколо. Той ми даде една камила и ме помоли да бъда предпазлив, за да не открият убежището ни. Надявах се, че ще мога сам да пояздя, но когато се канех да се кача на камилата, към мен се приближи Амша и попита:
— Ефенди, мога ли да дойда с теб?
— Можеш — отвърнах аз, защото нямаше как да откажа на тази молба просто така.
Като излязохме от клисурата, поех по посока към Мека. Мислех, че спътницата ми ще ми направи забележка, но тя продължаваше да язди до мен, без да каже нито дума. След като яздихме близо час, тя зави надясно и помоли:
96
Ал Мадшем — малка, облицована с мрамор ниша, откъдето Абрахим и Исмаил взели варовика, за да построят Кааба.