— Защо не дойдеш с нас? Ейми иска да види родителите си — предлагам аз.
Харли се колебае — иска да се върне при звездите. Но когато вижда загрижения ми поглед, променя решението си.
— Добре — съгласява се той, но поглежда към коридора, който води към люка. В празния и отсъстващ поглед има някакъв див копнеж и това ме плаши. Така гледаше последния път, когато беше обсебен от онази натрапчива идея.
— Свърших тук — казва Ейми зад мен.
— Сигурна ли си?
Тя кимва.
— Но… не искаш ли да вземеш багажа си? — питам и поглеждам в таблета.
— Багажа ми?
— Ами да, нещата, които си взела със себе си, преди да те замразят. Тук е записано, че ти и родителите ти, всеки от вас е имал торба с багаж.
37
Ейми
Сърцето ми бие силно, когато двамата с Харли вървим след Младши покрай редиците с метални вратички. Стигаме до стена, покрита с шкафчета.
Аз не съм прибирала никакъв багаж тогава. Мама и тате не ми казаха, че мога да взема нещо със себе си.
Младши отваря един шкаф; вътре има около десетина торби, всяка една е голяма горе-долу колкото куфар.
— Заповядай — казва той и издърпва три от тях.
Харли и Младши стоят до мен, докато натискам бутона на първата торба. Капакът се отваря с шумно пукане — торбата е разхерметизирана.
Това трябва да е багажът на мама. Долавям уханието на парфюма й веднага щом капакът се отваря. Вдишвам дълбоко, със затворени очи, спомням си уханието на същия този парфюм от дрехите й, когато като малка се докарвах с роклите и, но то беше толкова отдавна. Вдишвам отново и усещам единствено тръпчивата миризма на газ за консервиране, с който е била напълнена торбата, а парфюмът на мама не е нищо друго, освен спомен.
Вдигам прозрачния плик, пълен със снимки.
— Какво е това? — пита Харли.
— Океанът.
Той зяпа с отворена уста.
— А това? — пита Младши.
— Това е семейното ни пътуване до Големия каньон.
Подавам му снимката. Той проследява с пръст очертанията на скалите, издълбани от река Колорадо. Гледа недоверчиво, сякаш не може да повярва, че каньонът зад мен и родителите ми е истински.
— Това всичко е вода? — пита Харли и сочи снимката, на която правя пясъчен замък на плажа, когато бях на седем.
Аз се смея.
— Всичкото е вода! Солена е, което е тъпо, а вълните се издигат нагоре и после падат, заливат брега и се оттеглят. Тате и аз обичахме да скачаме във вълните, да видим колко далече можем да стигнем, а после ги яхвахме обратно към брега.
— Всичко е вода — мърмори Харли. — Само вода.
Другите снимки не са толкова вълнуващи. На повечето от тях съм аз. Аз като бебе. Като прохождам, в градината на баба и дядо, сред листата на тиквите. Първият ден в училище. Аз на бала на гимназията в черната, прилепнала по тялото рокля, застанала съм до Джейсън и той ми подава букетчето от метличини за корсажа ми.
Ровя из торбата. Знам, че има нещо, което мама не би оставила на Земята. Когато пръстите ми напипват нещо малко и твърдо, сърцето ми подскача. Издърпвам кутийка от кадифе със заоблен капак и я държа на дланта си.
— Какво е това? — пита Младши.
Харли продължава да съзерцава океана.
В кутийката има колие със златно кръстче. Кръстчето на баба.
Младши се смее.
— Не ми казвай, че и ти си от онези, които вярват в тези вълшебни приказки!
Аз го гледам втренчено, докато закопчавам колието на врата ми, и смехът му замира.
— Този кораб се нарича „Благословеният“ — казвам и нагласявам кръстчето да виси точно по средата на гърдите ми.
— „Благословеният“ означава „на добър час“.
Обръщам гръб на Младши и се взирам във вратичките на замразените.
— Означава много повече.
Преглъщам и прибирам снимките обратно в торбата. Оставям само онази, от Големия каньон, на която сме тримата заедно. Кръстчето се люлее пред мен, когато се пресягам за торбата на тате. Пълна е най-вече с книги. Някои от тях са ми познати — пълното издание на Шекспир, „Напредъкът на поклонника“9, Библията, „Пътеводител на галактическия стопаджия“. Десетина-дванайсет книги по военна тактика и оцеляване, научни книги. Три тетрадки с празни листове и неотворен пакет с автоматични моливи. Отделям настрана една тетрадка и три молива.
9
„Напредъкът на поклонника“ (The Pilgrim’s Progress) — творба на Джон Бънян (1628–1688), английски християнски писател и проповедник. — Б.пр.