Колебая се, после ровя отново в торбата и вземам „Изкуството на войната“10 от Сун Дзъ. Никога не съм чела тази книга, но по заглавието преценявам, че може да ни даде някакви идеи какво да правим с онзи, който изключва замразените, който и да е той. Слагам я под тетрадката с надеждата, че Младши не е успял да види заглавието. Нещо ме кара да мисля, че зад всичко това стои Старши, неговият наставник, и се опасявам, че ако се наложи да се изправя срещу него, ще трябва да го направя съвсем сама.
И тогава го виждам.
Моето плюшено мече.
Вдигам го. Голямата зелена папийонка на врата му е увиснала, а нослето от филц е доста изтрито. Козината на лявата лапа почти я няма, защото, когато бях бебе, обичах да я смуча вместо палеца си.
Притискам Амбър към гърдите ми с болезнения копнеж по нещо, което филцът и плюшът не могат да ми дадат.
— Последната торба — казва Младши и я побутва към мен, докато затварям тази на тате.
Поемам дълбоко въздух и притискам силно Амбър.
Но тази торба е празна.
— Къде са твоите неща? — пита Харли и наднича зад рамото ми.
Очите ми се пълнят със сълзи.
— Татко е мислел, че няма да го направя — казвам аз. — Не е взел нищо мое, защото не е вярвал, че наистина ще тръгна с тях.
38
Младши
— Всичко е наред — успокоявам я аз. — Тук на кораба има всичко, което ти е необходимо. Няма защо да се тревожиш за дрехи или нещо друго.
Харли ме бута по ръката.
— Какво?
Ейми прегръща играчката си и взема нещата, които е избрала от багажа на родителите си — тетрадка, моливи, една книга и снимка.
— Нямам повече работа тук — казва тя глухо.
Харли ми помага да върнем обратно торбите в шкафа. Той продължава да ми хвърля многозначителни погледи и да повдига вежди към Ейми, нямам представа какво иска да ми каже с това.
Клик. Свистене. Туп.
Ейми изпуска плюшеното мече и книгите, моливите трополят по пода, а снимката изхвърча встрани.
— Този звук ми е познат — казва тя задъхано и хуква по пътеката към редиците със замразени тела.
— Ейми, чакай! — вика Харли, а аз хуквам след нея.
Тя спира на ъгъла, където е редицата с номер шейсет.
— Бързо! — вика към мен.
Завивам зад ъгъла. По средата на пътеката е сложена стъклена кутия и от нея се вдига мъгла.
— Ти ли го направи? — питам аз, макар че знам отговора.
— Разбира се, че не! — казва Ейми с дрезгав глас, сякаш се опитва да каже всичко наведнъж. — Дали и тя ще се събуди като мен?
Поглеждам към кутията — вътре има жена, по-висока и по-тежка от Ейми, с тъмна ситно къдрава коса и кожа, по-тъмна от моята. Лампичката в горния край на кутията премигва в червено.
Поглеждам към черното електрическо табло. Ключът на него е завъртян.
Натискам бутона на предавателя си зад ухото.
— Връзка: Док. Веднага!
— Какво има? — пита Док от предавателя.
— Док! Има още един! Тук има още една извадена кутия! Ела бързо!
— Чакай! Какво?
— Тук долу, в криогенното ниво. Още един от замразените. Една жена, извадена е от камерата. Лампичката е червена!
— Идвам веднага.
Док прекъсва връзката. Дано да е някъде наблизо. Ако е в Болницата, ще бъде тук след минути, но ако е в Града или на Ниво шипъри, ще му трябва повече време.
— Какво става? — пита Харли.
— Някой е направил с тази жена същото, което направиха и с мен — казва Ейми. — Някой просто ме е изключил и ме е оставил тук да умра.
— Дали ще се събуди? — пита Харли.
— Не знам. Мисля, че ако завъртим ключа обратно, ако я върнем пак в… но не знам. Страх ме е да бъркам там. Изглежда много просто, но…
— Не я оставяйте да се събуди — казва тихо Ейми. — Гадно е да си замразен, но е по-добре, отколкото да се събудиш сам.
Сърцето ми трепва. Тя все още смята, че е сама.
— Младши? — чува се глас.
— Тук! Номер… — поглеждам към отворената врата. — Номер шейсет и три!
Док тича по пътеката. Той избутва Харли встрани и се навежда над стъклената кутия. Избърсва влагата, която замъглява стъклото.
— Скоро е извадена — казва той. — Ледът се е стопил съвсем малко.
— Това е добре, нали? Нали така?
10
„Изкуството на войната“ — китайска книга за военни стратегии (края на VI в. пр.н.е. — началото на V в. пр.н.е.). Смята се, че е написана от Сун Дзъ, но съществуват и теории, приписващи авторството на неизвестна група китайски философи. — Б.пр.