Време е вече! Нейният влак тъкмо влиза в Инсбрук. Сега спира. Сега тя се усмихва и затваря очи, за да си спомни за мен. А ето че и аз затварям вече очи.
(Да се надяваме, че часовникът ми е верен!)
Берлин,
3 септември, преди обед
Тъкмо говорих с Констанца по телефона. Баща й е съгласен сватбата да се състои на Коледа. Сватба под коледната елха в Залцбург — това направо граничи със сензационното. Ще трябва веднага да видя точно кога се пада през тази година Коледа.
А, да, всяка година тя се пада по едно и също време.
Берлин,
3 септември, малко по-късно
Малката леличка току-що ми донесе втората днешна поща. Там, между другите писма, има и едно от валутния отдел във финансовото министерство.
Валутният отдел съобщава, че е разрешил в положителен смисъл молбата ми относно необходимата чуждестранна валута за едно лятно пътуване до Залцбург.
Владимир Мусаков
Послеслов
Драги читатели,
Не искам и няма да ви разправям за моите патила, а ще ви разкажа как, докато бях през месец януари в Мюнхен, успях да получа разрешение за едно мъничко „презгранично пътуване“ до Залцбург. Вие сега положително ще речете: „Че какво пък сложно има да идеш от Мюнхен до Залцбург.“ Вярно, на пръв поглед беше просто. Трудно обаче беше не да идеш до Залцбург ами да се върнеш пак обратно в Мюнхен. А колко хубаво би било, след като всичко си видял в австрийския град, да говориш вече окончателно с очарователния Ерих Кестнер за романа и всичко видяно на място. Обаче съответните полицейски органи казаха, че това не може да стане, че ако визата ми за Западна Германия получи щемпел при заминаването, вече не мога да се върна обратно в Мюнхен. Тъй въртях, инак суках, отговаряха ми „не може“. Докато — не знам как — споменах, че става въпрос за книгата на Ерих Кестнер „Презгранично пътуване“, която искам да преведа за българските читатели. Изведнъж двамата чиновници съвсем се промениха и аз направо не можех да повярвам, че това са същите хора. Тогава по-възрастният рече: „Донеси писмо от Ерих Кестнер, че действително случаят е такъв, и ще направим изключение да идеш до Австрия и да се върнеш.“ Така и стана. Кестнер написа писмо и когато видях Залцбург и се върнах, отидох да благодаря. А двамата чиновници казаха: „За Ерих Кестнер и неговите хубави книги всички ние се мъчим да помогнем!“
И тогава с Ерих Кестнер прегледахме още веднъж „съмнителните“ места и аз писах, писах по полетата на книгата толкова, че на някои места вече нямаше къде да се пише. И едва тогава, драги приятели, седнах да ви превеждам тази много трудна като текст книга, която сега е пред вас. Писателят Кестнер се радваше. Това, че и аз ще видя тази книга вече отпечатана на български език, ме радва. Безкрайно доволен ще бъда, ако книгата зарадва и вас.
София, 29 май 1965 година
В. М.
Изчезналата миниатюра
Или още: Приключенията на един чувствителен месар
Глава първа
Татко Кюлц си похапва малко мешано
Площадът Копенхаген, на който се издига Кралската опера, се нарича Куенгенс Нюторв. Извънредно приятен, просторен площад е той. Ако иска човек да го разгледа спокойно, което площадът заслужава, най-добре е да седне пред хотел „Д’Англетер“.
Под открито небе, на дълги редици пред фасадата на хотела, са наредени столове и маси. Посетители от цял свят седят един до друг, и докато грижливо ги обслужват, те по неволя се задоволяват с приятните страни на живота. Впрочем нито един стол и нито един посетител не са обърнати с гръб към площада. Седнали сякаш в партера на изискано обзаведен летен театър, всички гледат към фасадата на операта и се наслаждават на веселото оживление, което копенхагенските граждани са свикнали да предлагат на своите гости от чужбина.
Има нещо наистина странно в този Куенгенс Нюторв! Човек може с години да не е ходил в Дания, и през това време в редица държави да е станала революция, може узурпаторът на Афганистан да е бил обесен от сподвижниците на своя братовчед, а в Япония да са се срутили при някое земетресение най-малко десет хиляди къщи, сякаш построени от карти за игра — и все пак, щом излезе откъм Амагергаде, обърне се наляво и погледне към „Д’Англетер“, пред хотела все още седят в пет стъпаловидни редици същите онези елегантни жени и изискани чужденци, разговарят на десетина различни езици, гледат търпеливо веселото гъмжило и с усилие скриват зад равнодушното изражение на лицата си, колко им се услажда датската кухня.