— „Доскоро виждане!“
— Именно! Сега не можем да направим нито крачка от вратата, без да се нахвърлят върху нас поне десетина яки мъже.
— Приятно прекарване — рече Кюлц. — Аз пък на всичкото отгоре оставих бастуна си в хотела! — Той се наведе към госпожица Трюбнер и тихо запита: Къде е истинската миниатюра?
— Аз… нося я у мен.
Тя стисна зъби, за да не се разплаче.
— Просто да полудееш! — заяви Кюлц. — Сега вече се чувствам като обсадена крепост.
— За щастие към нашата крепост има ресторант — каза Щруве. — Така че на първо време сме осигурени с храна и напитки.
— Ех, да не бях си забравил поне бастуна! — повтори татко Кюлц.
— И бастунът нямаше да ви помогне — отвърна Руди Щруве и се залови да подлага на грижливо изследване лицата на останалите посетители. — Да предугаждахме поне какво възнамеряват да предприемат нашите приятели!
Ирене Трюбнер прошепна:
— Цялата зъзна.
Кюлц махна с ръка на келнера да се приближи и каза:
— Три големи коняка. Но бързичко!
Единадесета глава
Костюмираният бал свършва
„Нощта в Сан-Паули“ продължаваше. Едно от най-вбесяващите неща, които могат да се случат на човек, е да почувствува равнодушието на околния свят. А кому ли не се е случвало да го изпита?
Оркестърът продължаваше да свири не по-малко шумно и разюздано от преди. Около масите, в ложите и нишите настроението бе станало още по-задушевно. Увиснали по полилеите и капителите на стълбовете, серпантините се развяваха като пердета на отворени прозорци. Празните бутилки от вино се размножаваха като зайци. Едни посетители си отиваха. Други идваха.
— Какво току кривите поглед все към вратата? — запита Кюлц. — Едва ли ще ни донесат още една миниатюра! Сега вече имаме и двете.
— Тъкмо там е работата — отвърна Руди Щруве.
Месарят изстена.
— Никога в живота си не съм седял върху такова буре с барут. При все че във войската бях артилерист!
Той даде знак на келнера.
— Още три коняка!
Сетне погледна към Ирене Трюбнер нежно като загрижен баща.
— А нашата принцеса няма ли да каже нещо?
Младото момиче трепна.
— Господа! Заради мен вие изпаднахте в страхотно положение. Какво общо имате вие с цялата тая работа? Нищо! Моля ви, оставете ме незабавно сама! Идете в хотела, или заминете за Берлин или за Копенхаген! Където искате! Но вървете си!
— А какво ще стане с вас? — запита младият човек.
— О, зная аз как да се оправя — заяви тя. — Ще изпратя някой келнер или момчето, което продава цигари, да повика първия срещнат полицай.
Руди Щруве вдигна вежди.
— Бихте ли могла да ми обясните — как ще се справи първият срещнат полицай с двадесетина престъпници?
Тя не отговори.
— Тук става въпрос за шестстотин хиляди крони продължи той. — А вече се е случвало да убият заради три марки и двайсет пфенига двама до трима възрастни хора.
Ирене Трюбнер каза:
— Бих могла да вдигна накрак по телефона и цялото полицейско управление в Рощок.
— Разбира се, че можете — призна Руди Щруве. — Но това едва ли ще има някакъв смисъл. Защото ние без съмнение сме обкръжени, уважаема госпожице) Напълно обкръжени! Освен това нашите приятели непременно са поставили пост в Рощок при разклонението на шосето за Варнемюнде. Ако се наложи, той веднага ще влезе в телефонна връзка с обсадната армия тук. И щом този пост съобщи, че летящата полицейска бригада се е понесла насам, тия господа тук ще ни извият вратовете. Тогава вече никакво полицейско управление не може да ни помогне.
Малко по малко татко Кюлц почна да нервничи.
— Престанете! — каза той. — Може и да сте прав, но какво да сторим? Да чакаме до погребението си ли? Това не ми е по вкуса!
— И на мен — добави Щруве. — Да знаехме поне горе-долу какво възнамеряват да вършат тия типове!
Те помълчаха доста време и гледаха възмутени човешката гмеж, която ги заобикаляше и ни най-малко не се интересуваше от техните грижи.
Келнерът донесе трите коняка.
— Е, хайде, наздраве! — изръмжа Оскар Кюлц.
Вдигнаха чашите си.
Руди Щруве остави своята без да отпие нито глътка. Той гледаше към вратата и каза:
— Сега вече става сериозно! Моля, бъдете нащрек!
Останалите двама проследиха погледа му. И от смайване татко Кюлц се задави. Защото посред заведението стояха господата Щорм и Ахтел! След тях през вратата нахълтаха още хора, които, изглежда, също се числяха към бандата.