— Не смятах това за възможно! — заяви господин Щруве. — Открито нападение? Сред най-мирна обстановка!
Той се наведе и измъкна изпод масата една празна бутилка от вино.
— Имате ли още от тия неща? — осведоми се татко Кюлц.
Той изведнъж се бе разведрил странно и цялото му лице сияеше.
Младият човек му подаде една бутилка.
— Ето! — прошепна той.
— Бих предпочел бастуна си.
Изглежда, че Кюлц държеше особено много на тоя забравен бастун.
Ирене Трюбнер каза решително:
— Дайте и на мен една от тия ръчни бомби!
— Глупости! — заяви Кюлц. — Ако се стигне до замерване с бухалки, вие веднага се мушкате под масата и си запушвате ушите!
— Съвсем не мисля да правя това!
— Сторете го заради мен — замоли я Щруве. — Бъдещият ви съпруг никога не ще ни прости, ако при тоя дуел цялото ви лице стане на драскотини и от утре заприличате на студент от някоя корпорация.
— Бъдете така любезен да не намесвате в играта бъдещия ми мъж! — каза раздразнено тя. — По-добре си отваряйте очите за бандитите!
Щорм и Ахтел бяха седнали до една маса и оглеждаха заведението, сякаш търсеха нещо. Щом забеляза своя стар приятел Кюлц, дребният господин Щорм му махна за поздрав и се усмихна извънредно зарадван.
Темето на стария месар стана яркочервено.
— Такава дързост още не бях виждал! — заяви той. — Ще го чукам с винената бутилка по клепналите уши докато заприлича на вид, покрит с парчета стъкло! А пък другият ме метна, че отивал при жена си и децата си.
— Човек се учи до края на живота си — рече Руди Щруве.
И още в следния миг се оказа, че е прав.
Защото светлината в танцувалния салон угасна! Заведението, в което имаше не по-малко от сто и петдесет души, потъна в непрогледна тъмнина. Мракът погълна всички стълби, ниши, ъгли и ложи. Беше тъмно като в рог.
Оркестърът прекъсна свиренето си с дисонанс. Само първият цигулар изсвири още няколко такта. Сетне и той се отказа. Танцуващите двойки на дансинга и посетителите около масите се разсмяха високо. Паднаха със звън няколко чаши. В някои ъгли се разменяха нежности. Който имаше добър слух, можеше да чуе целувките.
Повечето посетители смятаха всичко това за странна приумица на управата. Но само след миг някой извика:
— Помощ! Помощ!
Беше жена.
Какво ли означаваше това? И то ли беше шега? Всички почувстваха: нито това, нито останалото беше шега.
Сега вече безброй гласове закрещяха пронизително един през друг. Маси и столове се събаряха с трясък. Дъските пукаха. Келнерите ругаеха като файтонджии. Опасяваха се, че посетителите им може да избягат, без да платят. Едно огледало се строши на късчета. Или пък беше стъклена врата? Или прозорец? Нищо не виждаха и буквално Потъваха сред шумовете. Плачове, писъци и истерични смехове се смесваха в едно.
— Светлина! — крещяха хората. — Светлина, светлина!
Хаосът беше пълен. Жени биваха поваляни, хващаха се за чужди дрехи, за покривките на масите, за чужди ръце и крака. Други се опитваха да избягат навън през телата на падналите хора. Но къде ли беше вратата?
Един полилей се счупи. Заваля дъжд от стъкла. Крясъците за светлина и виковете за помощ ставаха все по-отчаяни и звучаха все по-зловещо. Заведението заприлича на истински ад.
Но ад, в който нито дяволите, нито клетите грешници можеха да виждат!
И после, след цяла вечност, стана отново светло.
Колко бе продължила тая вечност — дали пет или десет минути — никой не би могъл да каже. Пък и никой не питаше. А всички се оглеждаха уплашено.
По-опустошително не би могло да бъде дори и земетресение.
— Също като след потопа — установи продавачката при бюфета. Тя бе намерила спасение върху тезгяха, беше седнала на колене върху една пунш-торта и бе впила пръсти в някакъв черешов сладкиш.
Опустошенията бяха страхотни. Посетителите приличаха на дрипави цигани. Виждаха се разкъсани блузи, жакети с по един ръкав и благородни испанци по долни гащи. Една възстаричка дама, маскирана като графиня с рокля рок око, лежеше под преобърната маса. По косите й имаше сметана и вино и тя охкаше жално. Посетители, през които се бяха препъвали хора, седяха замаяни на паркета и държаха главите си. Вината и ликьорите, разляни от чаши и бутилки, образуваха лепкави локви. Управителят се щураше из развалините и пресмяташе приблизително на колко възлизаха загубите.