— Изстреляйте ракета — впоследствие нареди командирът им. Никак не му се искаше да прави това — така само можеше да привлече излишно вниманието на врага — ала само по този начин можеше да сложи край на пълзящите по гърба му тръпки. Няколко минути по-късно нощта бе прорязана от съскащ писък и пламтящата ракета описа плавна дъга в мастиленото небе — ярко кълбо от светлина, което озари при падането си целия хълм с фосфоресциращото си сияние.
Това, което видяха, ги ужаси.
Подножието на възвишението гъмжеше от войници, които изпъкнаха под сиянието на изкуственото слънце като гигантски барелеф. Всички бяха покрити с черни брезентови мушами, прикрили кожените им брони, и в този камуфлаж прекосяваха потенциалното бойно поле, където бранителите на Зила можеха да ги засипват със стрели и гюлета. С черните си мушами нападателите приличаха на орда огромни лъскави бръмбари, пълзящи към крепостните стени на Зила, помъкнали мортири1, обсадни стълби и топове. Най-страшното беше, че никой от защитниците не беше очаквал да види подобно нещо — все едно да дръпнеш превръзката на сериозна рана и да откриеш, че цялата гъмжи от личинки.
Поне три хиляди души газеха из калта, настъпвайки към Зила.
Когато ракетата изгасна, избухна голяма врява — както сред защитниците на града, така и сред атакуващите. Малко преди изкуственото сияние да помръкне, се видя как те смъкнаха насмоления брезент от топовете, чиито дула бяха оформени като озъбени кучета и крещящи демони. После тъмнината отново спусна непроницаемия си воал, скривайки ги от погледа на бранителите. Зила обаче бе изпъстрена със светлинки и нямаше къде да се скрие.
Отекна звън на камбани, възвестяващи тревога, а множество гласове закрещяха заповеди и предупреждения. Мъжете захвърляха заровете и купите с яхния и се хвърляха към оръжията си, подпрени до стените.
Тогава започна обстрелът.
Тъмнината, обгърнала подножието на хълма, бе озарена от огнените светкавици, изригващи от железните гърла. Тежки гюлета прехвърлиха крепостните стени — зловещи черни сфери, които се въртяха бясно, а от цепнатините в повърхността им се лееше запалителна течност. Те се врязваха с трясък в покривите на къщите, разбиваха се по улиците и отчупваха цели късове от фасадите на сградите. Когато експлодираха, снарядите разпръскваха желеподобна субстанция, която се възпламеняваше при контакт с въздуха. Навред из града лумнаха множество огньове, а проливният дъжд се оказа безсилен да ги угаси. Изведнъж целият град бе озарен от ярко сияние — прозорците на множество тъмни сгради внезапно запламтяха от избухналите във вътрешността им пожари, а писъците на обречените им обитатели допълваха апокалиптичната картина.
Първият залп се оказа опустошителен. Вторият проехтя броени минути след него.
Баккара изскочи от леглото си още преди да е заглъхнало съскането на пламтящата ракета и когато първото гюле удари града, вече затягаше колана си. Мишани се събуди по същото време и отначало не можа да разбере какво се случва; недоумението й обаче продължи само до момента, в който грохотът на първата експлозия не процепи нощта. Докато Баккара наблюдаваше какво се случва през прозореца на стаята си, девойката побърза да облече робата си, след което привърза косата си на конска опашка.
— Знаех си, че ще направят нещо такова — процеди воинът, загледан в горящите покриви на къщите. — Боговете да ги прокълнат! Знаех си!
Той се обърна и погледът му попадна върху Мишани, която тъкмо обуваше сандалите си. Обикновено й трябваше повече време, за да се облече, ала когато елегантността не беше от първостепенно значение, можеше да го направи за минута.
— Къде си мислиш, че отиваш? — попита я остро той.
— Идвам с теб — отвърна дългокосата благородничка.
— Жено, не му е сега времето да ми се пречкаш, предупреждавам те!
В същия момент се разнесе оглушителен грохот, а цялата стая изведнъж потрепери. Баккара изгуби равновесие и трябваше да се хване за дрешника, за да не падне. Бяха ударили крепостта. Стените й бяха достатъчно здрави и не можеха да бъдат пробити от гюле, ала на мястото, където снарядът бе рикоширал от фасадата, сега се извиваха пламтящи езици, а огнената диря продължаваше чак до двора.