Бай Иван на деня до десетина пъти прибягваше до боя с тоягата; а това показва, че родоначалниците на тоя вид екзекуции не са от днешно време, както се мисли…
Иван Гърбата обаче като добър педагог знаеше вредата от пресилването умствените способности чрез продължителни научни занятия и нуждата от физическо упражнение и развлечение на момчетата. С тая цел той им даваше почивка и поред ги пращаше на двора, да му насекат дърва, да донесат вода от кладенеца, когато булката имаше пране, или да изхвърлят набрания смет на улицата, през вратнята. Като знак за особено благоволение той изпращаше някои и да му разгребат лозето… Такива едни поръчки бяха голяма радост за нас, изжаднели за чист въздух, за движение и за борба, и щастливците, на които паднеше изборът на професора, извикваха злъчна завист у останалите в стаята.
Когато дойдох до средата на университетския курс — до Исусовия акатист в светчето — помня още началото му «Разумъ недоразуменный разумети Филиппъ ща Господи, покажи нам отца глаголеше» баща ми ме оттегли от учебното заведение на Гърбата и ме прати да уча алфавита в елинското училище в Карлово, отворено от Райна Попович.“
Това ми разказваше покойният стар учител Г. за системата на преподаването преди шейсет години в академията на Гърбата в Сопот.
Такова е то било почти навсякъде из България, до когато въвеждането на светски науки по алилодидактическа метода замени „гърбовското“ учение.
Тая благодателна учебна реформа, която в няколко години вътре преобразува българското училище и даде силен тласък на народното образование в нова, плодородна посока, се дължи на вдъхновената мисъл на Априлова, отворил на 1848 год. първото модерно училище в Габрово.
1902