Нямаше вече изклинчване. Той се бе съсредоточил. Първото нещо бе да се запъти право за Къркстоуновия дом на хълма.
Този път не отиде чак до вратата на къщата. Зърна Мириам Къркстоун между храстите, гологлава, с коса, грееща на слънцето като злато. Изведнъж осъзна, че именно заради нейната коса у него бе кипнал онзи яд, когато помисли за Мириам като за собственост на Шан Тънг. Ако тя беше черна или дори кестенява, тази мисъл като че ли не би изпъквала с такава сила в ума му. Но това живо злато…
Тя го видя почти в същия миг щом погледът му падна върху й и бързо тръгна към него. На лицето й се четеше усърдие да го посрещне, което му показа, че неговото идване бе я облекчило от ужасно напрегнато очакване.
— Съжалявам, че не съм бил в къщи, когато сте идвали, г-це Къркстоун — каза той, поемайки за момент ръката, която му подаде. — Предполагам, че сте идвали да ме видите във връзка с Шан Тънг.
Пусна стрелата рязко, право в целта. В гласа му се чувстваше някакво извиняване. Видя я как се смрази, очите й се приковаха втренчено в него, като че ли не само чу думите му, но и надзърна в мислите му.
— Не беше ли за това, г-це Къркстоун?
Тя кимна утвърдително, но устните й не се помръднаха.
— Шан Тънг? — повтори той. — Госпожице Къркстоун, какво ви измъчва? Защо не се доверите някому, на Мак Доуел, на мен, на…
Той щеше да каже на „брат си“, но внезапността, с която тя сграбчи неговата ръка, пресече думите му.
— Шан Тънг ходил ли е при… при Мак Доуел? — попита Мириам възбудено. — Ходил ли е там днес? И да му е казал, че… — тя спря изведнъж, дишаща бързо, а пръстите й се впиха в мишницата му.
— Не знам какво е станало между тях, — каза Кийт — но Мак Доуел беше разтревожен за вас. Също и аз… Нека говорим направо, г-це Къркстоун! Не може да отречете, че сте ходили у Шан Тънг късно през нощта. Той беше у дома ви първата вечер, когато дойдох. И нещо повече — той е в къщата ви и сега!
Тя отскочи назад, като че я беше ударил.
— Не, не, не! — извика тя. — Той не е тук. Казвам ви, че не е.
— Как да повярвам? — каза строго Кийт. — Не сте казали истината на Мак Доуел. Мъчите се да я прикриете. И знаем, че лъжете заради Шан Тънг. Защо? Тук съм за да ви помогна. Затова трябва да знаем. Госпожице Къркстоун, обичате ли китаеца или той ви подлага на психически натиск.
Знаеше, че тези думи са оскърбление. Предвидил бе техния ефект. Като че ли нарисувани с внезапен замах от четката на живописец, две яркочервени петна се появиха върху бледите бузи на момичето. То отскочи с още една стъпка назад. Очите й пламтяха. Бавно, без да отвърне погледа си от лицето на Кийт, тя посочи към края на храсталака, на няколко стъпки от тях. Той погледна. Нагърчено и полузавито на земята, където е било пребито с тояга, лежеше малко зелено змийче.
— Аз го мразя, колкото мразя това! — каза тя.
Очите му се обърнаха пак към нея.
— Тогава каква е причината за вашата близост? Вие сте се продала или смятате да се продадете?
Това не беше въпрос, а обвинение. Видя как руменината се оттегли от бузите й. Тялото се отпусна, главата увисна и тя бавно кимна в потвърждение на неговите думи.
— Да, аз съм обречена… на…
Това изумително признание го вкамени за няколко мига. В това време момичето се овладя. И това, което каза, още повече го смая.
— Признах това, защото съм сигурна, че няма да ме издадете. Идвах горе в „хижата“ да ви намеря, за да ми помогнете да измисля някаква история и да я кажа на Мак Доуел. Казахте, че ще ми помогнете. Наистина ли?
Той все още не проговаряше и тя продължи:
— Считам, че обещавате. Мак Доуел не ми вярва, но той и не бива да знае… Трябва да ми помогнете! Трябва да ми помогнете за две или три седмици. В края на този срок може да се случи нещо. Трябва да ми помогнете да направя така, че отново да спечеля доверието на Мак Доуел. Разбирате ли?
— Отчасти — каза Кийт. — Карате ме да вървя слепешката, без да зная защо го правя, без ни най-малко обяснение за вашата роля, освен това, че се каните на някаква неизвестна цена да се обречете на Шан Тънг. Искате от мен да прикрия и съучастника ви в тази сделка като замажа очите на човека, чиито подозрения застрашават нейното осъществяване. Ако нямах подозрение, че сте луда, бих казал, че предложението е колкото безсмислено, толкова и невъзможно. Нужно е преди всичко да кажете защо се продавате на Шан Тънг.