Яков Лайбер отговаряше за припасите и изглежда, се справяше добре. Хауснер сложи ръка на рамото на дребничкия мъж.
— Какво е положението, стюард?
Лайбер се насили да се усмихне.
— Имаме предостатъчно храна и напитки… за един ден.
— Ами ако се наложи да останем тук още два дни?
— Ще бъдем гладни и жадни… но ще издържим.
— А три дни?
— Ще сме много жадни.
Хауснер кимна. Ако продължаваха да работят така и времето не позахладнееше, за три дни всички щяха да се обезводнят. Навярно още по-рано. Тогава никой нямаше да е в състояние да разсъждава рационално. Щяха да мислят единствено за вода. Това щеше да е краят, даже отбраната им да устоеше. Колко обсади бяха свършвали така? Вода. Храната нямаше да е проблем. Човек можеше седмици наред да не яде почти нищо. Освен това на хълма гъмжеше от гущери. Предната нощ бе чул вой на чакали. Можеха да примамят няколко… с погребаните араби… По дяволите рави Левин.
Лайбер му говореше нещо.
— Внимателно проверих водните запаси. На ден се пада по половин литър на човек.
— Не е достатъчно.
— Не. — Стюардът сведе очи към земята и ритна парче глина. — Можем да изкопаем кладенец.
— Това е могила, нали? — извика Хауснер на Добкин, който стоеше до овчарската колиба.
— Убеден съм — отвърна генералът. — Разрушена цитадела. Покрита с пръст и останки. — Той се приближи. — Защо?
— Искам да изкопаем кладенец.
Добкин поклати глава.
— Ще откриеш много интересни неща, но не и вода. Трябва да стигнеш до равнището на Ефрат. — Генералът застана до Хауснер и Лайбер. — Защо не пратиш няколко души до реката?
— Знаеш, че арабите са поставили часови.
— Довечера. Ако не атакуват откъм западния склон, ще успеем. Аз ще водя групата.
— Довечера ти ще се обадиш от телефона в мотела.
Добкин се засмя.
— Нямам местни монети.
Хауснер също се усмихна.
Генералът сведе очи към земята, после погледна към Ефрат.
— Изливали са кал и тиня в дървени калъпи и са ги оставяли на слънце — запълни мълчанието той. Мислите му се рееха някъде надалеч. — Тухларните са се простирали до хоризонта във всички посоки. Слънцето изпичало тухлите и те ги залепяли с тиня от Ефрат. Отпечатвали върху тях различни изображения. Лъвове и митични зверове. Царете поставяли клинописните си печати на всяка тухла. „Навуходоносор, цар на Вавилон, син на Набополасар, цар на Вавилон.“ И така до безкрай. Понякога ги покривали с червена, синя, жълта и зелена глазура. Построили един от най-красивите и колоритни градове на света, издигал се като перла сред зелената коприна на долината на Ефрат. — Добкин подритна буца кафява пръст, отдалечи се на няколко крачки и се загледа на запад над мочурищата. Червеникавожълтото слънце все още блестеше високо над хоризонта. — После завладели Израил и довели израилтяните да живеят при реките вавилонски. Тук, Яков. Точно тук е стоял евреин и е градил тази цитадела, за да подсили вавилонската отбрана срещу персийския цар Кир30. Преди повече от две хиляди и петстотин години. Но Кир превзел Вавилон и пуснал евреите да си идат. Защо? Никой не знае. Но те се върнали в Израил. И заварили Йерусалим в развалини. Ала се върнали. Това е важното. — Той вдигна поглед и като че ли се откъсна от унеса си. — Но за нас е по-важно, че не всички се върнали.
— Какво искаш да кажеш?
— Възможно е при реките вавилонски все още да живеят евреи, останали от времето на Вавилонския плен.
— Сериозно ли говориш? — попита Хауснер.
— Съвсем сериозно — потвърди Добкин. — Освен ако иракското правителство не ги е преместило в Багдад, което е малко вероятно. Говоря за иранските евреи, които се опитвахме да измъкнем оттук. Около петстотин души. Това щеше да е едно от условията на мирното споразумение.
— Смяташ ли, че още са тук?
— Тук са от две хиляди и петстотин години. Да се надяваме, че не са ги преместили. Най-голямото им село е на другия бряг на Ефрат. Казва се Ума. На около два километра по течението. Приблизително срещу Квеириш, арабското селище, което видяхме.
— Дали ще ни помогнат?
— О. Това е въпросът. Какво е евреин? Кой е евреин? Защо предците на тези израилтяни са предпочели да останат в греховния Вавилон? Кой знае? Но след всички тези години те са останали евреи, откъснати от основното течение на юдаизма. Това ни е известно. Макар че Бог знае що за иврит говорят… ако изобщо говорят на иврит. — Той разтвори куртката си. — Но това ще познаят. — Генералът извади сребърна Давидова звезда.
30
Кир Велики (ок. 600–529 г. пр.Хр.) — цар на Персия ок. 550–529 г. пр.Хр., основател на Персийската империя. — Б.пр.