— Да. Докато вие се криете от куршумите, аз ще ям маца31 и печено агне.
— Май си слънчасал, генерале!
Добкин му обясни за еврейското село.
Бург го изслуша и кимна.
— Извинявай за шегата, но това не ми се струва кашер, Бен. Придържай се към първоначалния план.
— Имам чувството, че шансовете ми в Ума са по-големи.
Бург сви рамене. И в двата случая си бе чисто самоубийство.
— Между другото, Мохамад каза, че заместникът на Риш, Салем Хамади, бил хомосексуалист. Съвсем логично, като се има предвид, че е израснал в дом за сираци.
— На кого му пука? — попита Хауснер.
— На Салем Хамади, когато довечера го разгласим по високоговорителите на самолета.
Яков се усмихна.
— Долен номер.
— В тази игра всичко е оправдано. Монтирахте ли колоните навън?
— Да е отвърна Добкин.
Хауснер застана под сянката на крилото. Глинената рампа беше готова и той се облегна на стената й. Лъхна го горещ вятър. Бекер му бе съобщил, че барометърът на конкорда през целия ден бързо е падал.
— Някой знае ли как наричат тук източния вятър?
— Шерджи — каза генералът. — Усещаш ли го?
— Да, струва ми се.
— Лошо. По-лошо от хамсина в Израел.
— Защо?
— Първо, защото е по-горещ — поясни Добкин. — А тук има само пясък и прах. Може да те задуши. Да те убие. Особено на такъв хълм. Тъкмо затова е изчезнал Вавилон. Някой някога е казал, че цивилизацията ще оцелее, ако обикновените хора всеки ден вършат ежедневните неща. Е, това се отнася за Месопотамия по време на всички нашествия — освен монголското. Веднага щом жените престанали да метат улиците и фермерите да обработват земята, вятърът от персийските планини покрил всичко с прах и тук се възцарила пустинята.
Хауснер погледна далечните върхове. Около подвижните пясъчни дюни се вихреха малки въздушни въртопи. Те се издигаха по възвишенията, изчезваха в деретата, после отново се появяваха и се насочваха към тях.
Добкин проследи погледа му.
— От военна гледна точка, наистина не зная на кого ще донесе преимущество прашната буря.
— Имаме си достатъчно проблеми — отвърна Яков. — Мога да мина и без този. — Той се обърна към Бург. — Ако си свършил с пленника, ще се избавим от него.
— Мислех, че ще го пуснеш.
— Да.
Генералът възрази.
Хауснер му предложи цигара.
— Ще ви разкажа нещо. — Той се отпусна назад на хладната пръстена рампа. — По време на обсадата на Милано през дванайсети век местните пълнели чували с пясък и подсилвали с тях укрепленията. Предвождани от германския император Барбароса32, враговете им смятали, че чувалите са пълни с жито, и се обезсърчили. Всъщност градът гладувал, ала Барбароса не го знаел. Няколко години по-късно той обсадил италианския град Алесандрия. Селянин извел кравата си на паша извън крепостните стени и бил заловен от силите на императора. Когато убили кравата, за да я изядат, видели, че стомахът й е пълен с жито. Селянинът обяснил, че сеното и фуражът им били на привършване, но зърното било толкова много, че хранели с него добитъка. Барбароса пак се обезкуражил и вдигнал обсадата. Всъщност алесандрийците гладували и селянинът с кравата били номер.
— Опитваш се да ни кажеш нещо — рече Бург.
— Да. Първо ще си устроим празник. Пеем, танцуваме, правим се, че ядем и пием. Събираме цялото си оръжие в овчарската колиба. Зареждаме по един патрон във всички резервни пълнители, така че да изглеждат пълни. Преструваме се, че не ни пука за храната и боеприпасите. Поставяме фалшива картечница достатъчно надалече, за да не е очевидна измамата. Измисляме още трикове. Все едно че тук е дошла на почивка Трета бронирана дивизия. И после ще освободим господин Мохамад Асад.
На лицето на Добкин се изписа скептично изражение.
— Не е ли прекалено явно?
— За Риш и офицерите му. Но ашбалите ще се замислят. — Той погледна Бург.
— Защо не? — рече шефът на Мивцан Елохим. — Вече свърших с него.
Тримата мъже влязоха в колибата. Каплан все още лежеше по корем, но изглеждаше добре. Четирима други леко ранени, сред които Йошуа Рубин, играеха карти. Стенографката Рут Мандел беше завита с одеяла и имаше треска. Палестинецът боязливо погледна Вург. Хауснер видя, че носът му е счупен. Не му се щеше да го държи при ранените, ала на хълма нямаше друго закрито пространство, освен конкорда, който се бе нагрял като пещ. А и там Мохамад Асад би могъл да научи информация, която да предаде на командирите си.
32
Фридрих Барбароса (1123–1190) — император на Свещената римска империя 1152–1190. — Б.пр.