Ласков излезе от бокса.
— Да. Хайде да свършваме с тази работа. Предстои ми тежък ден.
— И на мен. — Ричардсън запали цигара. — Интересува ни какво въздушно прикритие сте планирали за конкордите.
Генералът отиде до прозореца и отвори капаците. Под апартамента му минаваше магистралата Хайфа — Тел Авив. От частните вили по средиземноморския бряг сияеха светлини. Херзлия беше известна като израелският Холивуд. И като израелската Ривиера. Тук живееха служителите от „Ел Ал“ и от военновъздушните сили — ако можеха да си го позволят. Ласков мразеше това място заради привилегированата му атмосфера, но тук бяха повечето от важните хора, с които си имаше работа.
Мирисът на западен морски бриз, който обикновено се усещаше в жилището му, беше заменен от сухия източен вятър, носещ аромат на портокал и бадемов цвят от Самарските хълмове. Първите слънчеви лъчи осветяваха двама души, застанали пред един от магазините оттатък магистралата. Мъжете отстъпиха назад в сенките. Теди се извърна от прозореца и седна на един въртящ се стол с висока облегалка.
— Ако не си дошъл с шофьор и телохранител, струва ми се, че някой наблюдава апартамента.
Ричардсън сви рамене.
— Това си е тяхна работа, които и да са. Ние си имаме своя. — Той се наведе напред. — Трябва ми подробен доклад за днешната операция.
Ласков се отпусна на стола си. Неговата пилотска седалка. Понякога се събираха с приятели, за да си разказват за старите битки. Със „Спитфайъри“. „Корсари“. „Месершмити“. Той вдигна поглед към тавана. Отново летеше над Варшава. Капитан Теди Ласков от съветските военновъздушни сили. Струваше му се, че навремето всичко е било по-просто.
Свален за трети път през последните дни на войната, Ласков се бе завърнал в родното си село Заславъл край Минск. За да открие, че малцината от семейството му, едва оцелели от нацистите, са били убити при „граждански безредици“, както ги наричаха комисарите. Той го наричаше „погром“. И тогава реши, че Русия никога няма да се промени. Евреите си бяха също толкова евреи в Съветска Русия, колкото и в Руската империя.
Награден с високи отличия, капитан Ласков се върна в своята ескадрила в Германия. Десет минути след пристигането си се качи на изтребител, бомбардира лагер на собствената си армия край Берлин и кацна на летище, окупирано от американската Втора бронирана дивизия на западния бряг на Елба.
Накрая стигна до Йерусалим, но не и преди да види какво е останало от западноевропейските евреи.
В Йерусалим се присъедини към партизанските военновъздушни сили на Хагана4, които се състояха от няколко очукани британски бойни и американски пътнически самолета, скрити сред палмови горички. Не можеше да се сравнява със съветската армия, но когато видя първия си „Спитфайър“ със звездата на Давид, очите му се навлажниха.
От онзи ден през 1946-а той участва във Войната за независимост през 1948 година, Суецката война през 1956-а, Шестдневната война през 1967-а и Войната на Йом Кипур5 през 1973 година. Но тези войни не означаваха нищо за него. Беше водил повече сражения между, отколкото по време на тях. Имаше 5136 полета, бяха го улучвали пет пъти, на два пъти го бяха сваляли. По тялото си носеше белези от разбит плексиглас, възпламенено авиационно гориво и шрапнели. Откакто през 1973-та се бе наложило да катапултира от запален „Фантом“, ходеше леко прегърбен. Остаряваше и се чувстваше уморен. Вече рядко участваше в бойни мисии и се надяваше, почти вярваше, че след конференцията никога повече няма да лети. Никога.
Чайникът засвири и Теди погледна към него. Ричардсън се изправи и изключи котлона.
— Е?
Ласков сви рамене.
— Трябва да внимаваме на кого предаваме такава информация.
Военният аташе бързо се обърна. Беше пребледнял и почти трепереше.
— Какво? Какво искаш да кажеш, по дяволите? Виж, трябва да напиша доклад. Трябва да координирам флота ни от самолетоносачи в Средиземно море. Откога криете нещо от нас? Ако намекваш, че има изтичане на информация…
Избухването на Ричардсън го изненада. Преди да преминат към работа, двамата винаги се бяха шегували. Това бе част от играта. Реакцията на американеца му се струваше странна. Реши, че младият офицер е нервен, както навярно и всички останали днес.
— Успокой се, полковник. — Той впери поглед в Ричардсън.
Споменаването на военния му чин оказа нужното въздействие. Том се усмихна и седна.
4
Ционистка военна организация, представлявала мнозинството евреи в Палестина през периода 1920–1948 г. и извършвала саботажни акции срещу британските сили. — Б.пр.