След това влезе Брин, който носеше своята M-14. Мохамад погледна към нея и се втренчи в мерника за дневна стрелба. Натан видя, че го зяпа. Нощният мерник беше единственото им тайно оръжие и Хауснер бе наредил да не го показват. Брин се обърна към пленника на иврит, който Асад не разбираше.
— Не, приятелю, това не е мерникът, с който се прицелих в теб. Имаме друг. Но просто ще те оставя да се чудиш.
Дадоха на палестинеца богат обяд от храна от самолета и пакетирани деликатеси от багажа на пътниците. Някои неща го озадачиха, но опита от всичко. Една от стюардесите наля на ранените вода в пластмасови чаши. Йошуа Рубин изпи половината и изля остатъка през пролуката в стената. Дори да бе забелязал, че преди не са били толкова небрежни с водата, Асад не го показа с нищо.
Двама от хората на Хауснер — Яфе и Алперн — изнесоха пленника навън. Преди да му завържат очите, той видя десетките буркани с авиационно гориво, наредени в яма до колибата. Стюардът Даниил Якоби пълнеше други с алуминиева кана. Една от сътрудничките, Естер Аронсон, правеше фитили. Това не беше измама и Мохамад Асад остана впечатлен.
Алперн каза на Аронсон да му хвърли парче плат за превръзка. Както й бяха наредили, тя мудно се подчини и Алперн гневно и извика да побърза.
Междувременно Яфе завъртя пленника така, че да види нещо, което взе за тежка картечница върху тринога и което всъщност бе счупена подпора от предния колесник на самолета, почернена със сажди. До нея лъщяха на слънцето празни гилзи, завързани една за друга като нови боеприпаси. Даже да се зачуди защо израелците са носили тежка картечница в самолета, Асад не попита. През тези няколко секунди той видя всичко, което му позволиха, после бързо му завързаха очите, изведоха го от охраняемата зона между два от големите алуминиеви отразителя и му помогнаха да прескочи траншеята и пръстената стена. По средата на склона му свалиха превръзката и му дадоха бяла носна кърпичка, завързана на алуминиева тръба. Със същия глас, с който Господ трябваше да е говорил на жената на Лот33, Яфе му каза да не поглежда назад. Въпреки раната си Асад бързо се заспуска надолу.
Хауснер обяви край на празника и отиде при Бург и Добкин. Двамата стояха върху стражевата кула, която предната вечер бяха използвали за командно-наблюдателен пост, и контролираха работата по укрепленията. Горещият вятър леко развяваше тениската с пейзажа от Тел Авив.
— Мисля, че трябва пак да поговорим с Бекер — каза Бург. — Той е в пилотската кабина.
Запътиха се към конкорда. Под счупения преден колесник се издигаше платформа от пръст и Кан лежеше по гръб върху нея. Целият бе покрит с машинно масло и пот. Хауснер се зачуди дали няма да е по-добре да използва енергията си за копаене на капани, ала не каза нищо.
— Някакъв напредък? — попита Добкин.
Бордовият инженер се изправи.
— Не. Засега. Но смятам, че съм на прав път.
Генералът кимна.
— Добре.
— Надявам се само батериите да издържат и да е останало достатъчно гориво, за да го включим, ако успея да го поправя. — Кан подчертано погледна към Хауснер.
— Защо? — попита Яков. — За да пуснем климатичната инсталация ли? — Той стъпи на рампата. — Ако установите радиоконтакт с помощта на батериите, мисля, че няма да имаме нужда от генератора.
Кан не отговори.
Хауснер се изкачи до крилото и погледна към носа.
— Техниците са си такива по природа. Ако нещо е счупено, просто трябва да го поправят. Проклетото запалващо устройство накърнява самолюбието ти, Кан, но не мога да проумея каква ще е ползата от него.
Лицето на бордовия инженер почервеня, но той успя да се овладее.
Яков направи още няколко крачки и извика през рамо:
— Радиостанцията най-бързо може да ни осигури изход от това положение, но вие двамата, изглежда, не сте в състояние да се справите. — Той скочи върху крилото.
Добкин и Бург останаха долу и тихо продължиха да разговарят с Кан.
В самолета бе горещо като в пещ и въпреки че от известно време не беше пил вода, Хауснер започна да се поти. Докато минаваше през отделението за стюардите, забеляза, че не са останали никакви провизии. Махометърът работеше, което показваше, че Бекер използва аварийния енергиен източник. На дисплея продължаваха да светят цифрите „0.00“, което, кой знае защо, го раздразни. Кой гениален френски инженер бе свързал устройството с аварийния източник? Защо им беше на пътниците да знаят с каква скорост се движат по време на извънредна ситуация? Хрумна му, че след експлозията пасажерите в първия самолет трябва да са виждали как бързо губят скорост.
33
Господ превърнал жената на Лот в стълб от сол за това, че по време на бягството от Содом погледнала назад. Битие 19:26. — Б.пр.