— Само за да спася живота на хората.
— Нашият скъпоценен живот не струва нищо в сравнение с националното унижение.
Мириам поклати глава.
— Какво съм намирала в теб? Всъщност ти си ужасен човек.
— Не искаш ли да укротиш звяра, Мириам? Не обичаш ли да правиш добрини? — Хауснер си спомни топлотата й в самолета, когато бе смятала, че той се нуждае от някого.
Тя се смути.
— Подиграваш ли ми се?
Яков извади един от фасовете си и дълго се взира в него. Внезапно Мириам му се стори абсолютно безпомощна. Той я погледна.
— Виж, Бург се оплаква от теб. Казва, че си оказвала лошо въздействие върху духа на хората. Така че се стегни и запази мнението си за себе си, докато ти дадат думата в Кнесета. Говоря сериозно, Мириам. Ако той реши да те обвини в подстрекаване на раздори, няма да мога да ти помогна.
Тя впери очи в него, спомни си онова, което й бе казал по-рано, и неочаквано се изчерви.
— Какво? Що за обвинение е това „подстрекаване на раздори“? Не можеш да ме уплашиш с това. Ние сме демократична държава, по дяволите.
— Ние сме във Вавилон. Именно тук Хамурапи34 е кодифицирал закона за възмездието — око за око, зъб за зъб — много преди да ни го даде Мойсей. Древната ни история е жестока и за това е имало основателна причина — светът е бил жесток. После сме станали професионалните пацифисти на земята и виж докъде ни докара това. Сега възпитаваме младежи, които след всички тези векове отново трябва да воюват. Може да не ни харесват маниерите им, но на тях не им пука. И те не харесват особено много нашия европейски произход. Ако бяха останали в Европа, моите родители щяха да попаднат в товарните вагони също като твоите. Ашер Авидар беше глупак, но знаеш ли какво? Такива глупаци ми харесват. Плашат ме хора като теб.
Мириам се разтрепери и задъхано отговори:
— Ако… ако твоите родители бяха останали в Европа… ти щеше да станеш нацист. Те щяха да познаят в теб един от своите.
Хауснер я зашлеви през лицето. Тя падна на крилото, претърколи се няколко метра надолу по наклона и остана да лежи там. Металът изгаряше голата кожа на бедрата й. Не искаше да стане, макар че нищо не й пречеше.
Накрая той се наведе и я изправи.
Всички ги зяпаха.
Хауснер я хвана за ръцете и доближи лицето й към своето.
— Никога няма да се разберем, ако продължаваме да се ръфаме един друг, Мириам. — Той се вгледа в очите й и видя сълзи, които след миг се застичаха по бузите й. — Извинявай.
Тя се отскубна от него с изненадваща сила.
— Върви по дяволите! — Мириам вдигна юмрук, но Яков я стисна за китката и я задържа.
— Така те искам. Не се ли чувстваш по-добре, отколкото ако беше обърнала и другата си буза? Сега си възвърна борбения дух.
Тя се освободи от ръката му, бързо се отдалечи по лъщящото крило и влезе в самолета през аварийния изход.
20.
Хауснер бавно се спусна по рампата. Бург го чакаше. Яков въздъхна.
— Е, сега какво?
— Чувствам се като твой адютант.
— Да. И мой разузнавач. Добкин ми е заместник. Лайбер е интендант. Всеки изпълнява някаква функция или поне през следващите няколко часа ще му се наложи.
— Даже Мириам Бернщайн ли? — осмели се да попита Бург.
Хауснер го изгледа.
— Да. И тя има своята роля. Кара ни да сме честни. Напомня ни, че сме цивилизовани.
— Предпочитам да не ми го напомня по такъв начин. Както и да е, тя е само аматьор във внушаването на угризения. Професионалистът иска да размени няколко думи с теб.
— Равинът ли?
— Равинът. После, струва ми се, трябва да поговориш с Маклуър и Ричардсън. Като твой разузнавач, смятам, че тук има нещо, което не е съвсем кашер.
— Какво например?
— Не съм сигурен. Така или иначе, като твой адютант, смятам, че няма да е зле малко да им повдигнеш духа. Те са единствените чужденци сред нас. Ако бях на тяхно място, отдавна щях да се чупя.
— Маклуър е твърд като скала. Ричардсън е малко податлив. Ще поприказвам с тях. Нещо друго?
— Поне аз не се сещам, освен ако не искаш да поставиш на гласуване условията на Риш. Става късно.
Хауснер се усмихна.
— Ще гласуваме утре сутрин.
Бург кимна.
— Да. Трябва добре да го обмислим през нощта.
— Къде е Добкин?
— За последен път го видях да изнася лекция по строеж на бруствери, окопи и преградни съоръжения.
— Лекцията за напреднали ли беше?