Говореше се, че прахът в буркана принадлежи на Лъг — богът на светкавиците, който преди не се славеше с особена сръчност, а откакто се намираше в буркана не се славеше с почти нищо.
— ТИШИНА! — извика Върховният по-скоро за самочуствие околкото някакви по-сериозни подбуди. Хврък, неговият вестоносец се мотаеше в краката му и се усмихваше.
— Тихина, моуя! — пое той функцията си. Някой му беше избил зъбите.
Върховният го плесна зад врата, откъдето се разхвърчаха пеперудки.
— Чуйте ме, злощастна пасмина! — каза той. — Събрах ви да обсъдим важен въпрос, не да злепоставяте името ми, нещастници. — изсъска той. — Някой знае ли за какво става дума, изобщо? — върховният захапа една райска ябълка и огледа тъпо множеството. — Калтатси! — изфъфли той и сладък сок потече от устата му. Той го избърса с ръка.
— Трябва да спрем онзи изветрял малоумник! — продължи.
Уиндър беше прогоненият бог на ветровете, който се беше опитал да отстрани благотворното влияние на алкохола върху божествения сенат. Той беше позорно изгонен от него с думите: „А как иначе нашите заповеди ще бъдат дълбокомислени и… божествени?“ И сигурно щеше да се размине на Уиндър, ако не беше унищожил и разпръснал най-великата гроздова реколта от 1927.
— Неговите ветрове, продължават да влизат и излизат от купола, когато си поискат. — каза ядосано Върховният.
— И това пречи ли ни по някакъв начин? — каза напевно Хъррр-Шуууп. Върховният го погледна. — Ъъгх. По какъв начин да му попречим? — поправи се моментално богът на тоалетните.
— Ветровете преминават магическата стена и внасят мръсотия от външния свят. — продължи невъзмутимо Върховният. — За сега те са единствените, които преминават бариерата, но досеща ли се някой какво може да се случи ако, друг се опита да го стори, нещастни кретени?
За около минута всички бяха притихнали.
— Проклятието… — засмя се пияно Амурета. — …ще се сбъдне.
Преди по-малко време
— Ципури, ципури! — викаше Фийу и гонеше златните рибки в Голямото Магическо Езеро, които ако не бяха златни сигурно щяха да се удавят.
Тръстиките бясно се люлееха и пищяха, сякаш бяха свикнали на едно по-особено отношение. Фийу малко се интересуваше от жалните им призиви и правеше от тях обръчи, които подхвърляше във въздуха като коледни играчки. Зийп-Р хвана един от тях и помаха с него на Фийу.
— Хей, Зийп! Как си, палавнико? — извика му дивият вихрушко.
— Аз съм добре. — каза Зийп-Р. Обичаше този вятър най-малкото, защото никой друг не му викаше Зийп. — Ти как си?
— Просто чудесно, просто чудесно. Благодаря. — Фийу откъсна една маргаритка, довя я до Зийп-Р и я замота в черната му коса. — Ти обаче не си щастлив, приятелю. Виждам го в очите ти.
Рибките се спогледаха учудени от внезапно прекъсналото мъчение и се спуснаха в дълбините на езерото. Тръстиките шумно отдъхнаха. Един феникс долетя отнякъде с горяща опашка и припряно я натопи във водата. Разнесе се миризма на пърлено и въздишки на облекчение. Птицата беше последната оцеляла от своя вид и следователно попадаше под протекцията на боговете.
— Какво те мъчи, момче? — разнесе се отново благият глас на Фийу.
— Защо не мога да летя? — попита тихо Зийп-Р, но Фийу го чу.
— Защо ти е да летиш?
Зийп-Р изпъшка тежко. Раменете му нервно потръпнаха.
— Искам… — каза възбудено той — искам да видя света извън купола. Повече не мога да живея така. Ако не го видя, ще умра. — избълва на един дъх Зийп-Р.
— Но проклятието, приятелю. Какво ще стане ако преминеш стените на купола? Проклятиееетооо — започна да вие Фийу като стар пресипнал призрак. Зийп-Р долови насмешката в гласа му.
— За какво проклятие говориш, Фийу? Та нали ветровете преминават купола, когато поискат. Досега нищо не се е случило.
— О, скъпи Зийп, — усмихна се Фийу и повдигна във въздуха една водна лилия — ветровете ги е имало много преди да се зароди куполът, макар и не в сегашния им вид. Също и светлината. Те могат да преминават в купола, тъй като за тях той на практика не съществува.
— Но, съществува за теб, нали Фийу?
Фийу се усмихна отново безмълвно.
— Попитай жреците за мен.
— Ходих при тях. По-отвратителна среща не съм имал в живота си. — призна Зийп-Р, потънал в спомена за опикания жрец. — Жреците не ги интересува какво става около тях. Те са толкова…
— Равнодушни?
— Точно така. — каза Зийп-Р с неизречена в душата си тъга. — Ще ми кажеш ли нещо Фийу? Нещо важно за мен?