Това пък какво е? — мъжът сгърчи ноздрите си. — Миризмата… Той се завтече бързо в тази посока. Миризма на печено!
Майа ще бъде щастлива. — помисли си доволно след като сдъвка парче месо. Чак когато утоли глада си, той нарами остатъците от сърнето и го понесе с равномерни крачки. Към Дома.
Дано не ме види някой по пътя. — помисли си мъжът и куполът се разпадна. Точно в този миг.