Кралицата се усмихна зловещо. Знаеше точно как да стигне до Конде. Шпионите й в „Златният бокал“ я бяха уведомили, че камериерката Габриел отново е почнала да прибира писма за господарката си от кръчмата. Дали кралицата все още имаше достатъчно влияние върху Мадлен, за да я прати в Ла Рошел? Възхищението на момичето към Катерина беше явно и искрено. Да, трябваше да се получи. Щом хугенотите стигнат Ла Рошел, Катерина трябва да вкара свой човек в укрепения град.
Часът беше девет вечерта и навън валеше тих есенен дъжд. Салонът на кралицата, обзаведен по спартански скромно, беше осветен съвсем слабо. Цялата светлина беше съсредоточена в средата на стаята, около масата, на която бяха подредени печени гълъби, грозде, хляб и вино. Стените на салона и ъглите му тънеха в мрак.
— Давате ли си сметка, Мадлен, че точно преди година дойдохте при мен от Шато дьо Монсо и ме предупредихте за заговора на хугенотите?
— Мадам — отговори Мадлен, — оказвате ми незаслужено висока чест, като си спомняте този дребен случай. Аз просто изпълних дълга си на Ваш поданик.
— Много Ви се е захаросал езикът от престоя в двореца, госпожице. Убедена съм, че всъщност бихте били дълбоко наранена, ако бях забравила усилията Ви.
Катерина изучаваше Мадлен с поглед. През изминалата година момичето беше пораснало в много отношения. Леко старомодният стил на обличане отдавна беше изчезнал и никой не би могъл да намери и най-малка грешка във външния й вид сега. Маниерите й бяха шлифовани и тя вече се движеше самоуверено и спокойно и в най-висшите кръгове. Катерина обаче долавяше, че Мадлен не е имала случай да прояви истинския си характер, и една мисъл я порази — че животът в двореца не е за всеки, че Мадлен вероятно би предпочела да й служи в по-различна обстановка. Дали планът на Катерина нямаше да се окаже и по вкуса на Мадлен?
В един от тъмните ъгли на салона тайната врата леко се открехна. Добре смазаните панти и подплатеното езиче на бравата правеха вратата безшумна и дори и на светло тя почти не се виждаше, защото се сливаше с червения тапет със златни лилии. Мрежа от тайни проходи свързваше много от помещенията в двореца и членовете на кралското семейство ги използваха, за да се срещат неформално или далече от нежеланите погледи. В оскъдната светлина нито една от двете жени не забеляза, че вратата се отваря.
При забележката на кралицата Мадлен се отпусна. Разговорът с Катерина беше лишен от всякакви превземки. Това беше едно от първите неща, които Мадлен беше научила от кралицата, и тя се усмихна при този спомен. Щеше винаги да свързва „Владетелят“ на Макиавели с наученото онази нощ. Спомни си петте удара с камшик по задните си части и урока на Катерина никога да не изневерява на самата себе си в опит да се хареса на някой друг, бил той и кралска особа.
— Ваше Величество е ненадмината в познанието си за човешката природа — каза Мадлен. — Вие виждате вътре в сърцата на хората и извличате пълна искреност от тях. Много съм научила от Вас. Мадлен срещна погледа на Катерина и почна да цитира „Владетелят“ на италиански:
— Въпреки това аз мисля, че е по-добре да бъдеш буен и смел, отколкото благоразумен. Съдбата е като жената — ако искаш да ти бъде покорна, трябва да я биеш и блъскаш. Тя се оставя да бъде победена по-лесно от онези, които действат хладнокръвно, отколкото от ония, които действат благоразумно.[12]
— Отлично помните Макиавели — каза Катерина, доволна от асоциацията, която направи Мадлен. Разговорът беше тръгнал в точната посока. — А дали помните и разсъжденията му за грубостта и добрината? — продължи тя. — Дали е по-добре за владетеля да го обичат, или да се страхуват от него?
— Помня ги много добре. Отговорът гласи, че най-добре би било едновременно да се страхуват от теб и да те обичат, но понеже рядко се случва двете да се обединят, ако трябва да избираш, по-сигурното е да се страхуват от теб, отколкото да те обичат.
— А Вие, Мадлен, страхувате ли се от мен, или ме обичате?
Кралицата се приведе напред. От физическата й близост Мадлен леко се разтрепери. Мракът отвъд кръга светлина беше като стената на затвор, погледът на Катерина я държеше в плен.
Мадлен потърси отговора вътре в себе си. Беше се страхувала от Катерина, когато имаше риск аферата й с Луи да бъде разкрита. Но този страх не беше намалил възхищението й. Напротив, тя беше благодарна, че я напътства толкова прозорлива кралица. И осъзна, че е готова на всичко за тази жена.