Гласът му беше тих, почти подкупващ.
Тя го гледаше изправен над нея, разкрачен. Беше прибрал рапирата си в ножницата и вместо нея държеше дълъг нож. Заляха я болка и страх. Тя тихо простена.
Той се усмихна.
— Това не е нищо — каза. — Нищо в сравнение с ада, който ще преживееш, преди смъртта да те освободи.
Той вдигна ножа. Тя затвори очи.
После чу раздиращ трясък и едва отворила очи, видя тялото му да се срива пред нея. Отзад, на вратичката на каретата, стоеше Габриел с гърлото на счупена бутилка в ръка.
— И без това не беше толкова добро, колкото шампанското в манастира — каза тя с нервен смях.
Беше наблюдавала развитието на битката с отчаяние. Нямала оръжие, а и не би знаела как да го ползва. Но когато видяла мъжа да поваля госпожица Мадлен на колене, я обзело възмущение и усетила приток на сили. Погледът й обходил вътрешността на каретата в търсене на подходящо оръжие и скоро тя претегляла в ръцете си печения бут спрямо бутилката анжуйско. Виното надделяло и докато мъжът стоял с гръб към колата, вдигнал ножа над госпожица Мадлен, тя вдигнала бутилката и го ударила в тила с всички сили. Той паднал точно пред господарката й.
Габриел го издърпа встрани от Мадлен. Изглеждаше безжизнен, но страните и устните му все още имаха цвят и май дишаше.
Габриел превърза кървящото бедро на Мадлен и я подпря, за да влезе в каретата. Господарката й стенеше и беше пребледняла. Изглеждаше, че всеки момент ще припадне.
Габриел не разбираше нищо от коне, но сега щеше да се справи — така си каза решително сама на себе и зае празното място на капрата. Подкара конете така рязко, че за малко да изпадне от каретата.
Почти се беше стъмнило, когато от мястото си на капрата Габриел забеляза срещу тях да крачи някаква фигура. Беше старец е дълга тояга, на която висеше кратунка, пълна с вода. Беше облечен е тежка наметка, широкопола шапка и груби сандали. Габриел спря колата, за да го попита дали до Партене остава още много. Лицето му беше меко и дружелюбно и тя забеляза, че върху обърнатата периферия на шапката му има три раковини — знак, че е бил на поклонение в Сантяго де Компостела. Успокоена при тази гледка и изпълнена с тиха надежда да получи помощ от просветения ум на благочестивия старец, тя обясни, че кара ранена жена в каретата и търси подслон и лек за нея.
— На правилния човек сте попаднали — отговори той, докато клатеше глава при вида на момичето на капрата и слушаше историята й. — Самият аз съм учил това-онова от лечителското изкуство, а точно където пътя завива покрай следващия хълм е Партене. Току пред градските стени ще откриете църковната болница за поклонници в нужда. Нека Ви изпроводя до там. С моя помощ ще Ви пуснат вътре.
Поклонникът тръгна до каретата. Преодоляха хълма и наближиха Партене от север. Градските стени осигуряваха солидна пречка пред нежелани посетители, а река Туе криволичеше около града като допълнителна защита — единственият начин да я прекосиш беше тесният падащ мост Сен Жак[13], по който се стигаше до портата Сен Жак. Малко встрани от моста тримата спряха пред проста и порутена сива каменна сграда.
Един стар монах от ордена на бенедиктинците се показа на вратата на готовата да рухне болница. Вдигна малкия си светилник и подозрително изгледа Габриел, но при вида на поклонника до нея лицето му се озари.
— Вие ли сте това, скъпи ми Жак! Радвам се, че се прибрахте! Добре дошъл! — Двамата старци сърдечно се прегърнаха. — Честно казано, не очаквах да Ви видя отново. На Вашите години да тръгнете за пореден път към мястото за последен отдих на светия си съименник… — Той поклати глава. — И то в тези смутни времена, когато убиват заради вярата. Почти никой не тръгва към Сантяго вече. Но влизайте, аз тъкмо приготвям вечерята — ще можем на спокойствие да си поговорим. — Той хвърли колеблив поглед към Габриел.
— Много благодаря, братко Алфонс, с удоволствие — отговори Жак с топъл глас. — Но в колата има болна жена. Ако не Ви създавам твърде много неудобства, ще Ви помоля за легло за нея. Когато я прегледам, с радост ще приема поканата.
— Неудобства? Ни най-малко. В тези времена всичките ни легла са празни. — Той примирено поклати глава. — Вие сте последният благочестив човек на света, Жак. Всички други поставят безопасността пред вярата си. А на всичкото отгоре както обикновено сте успели и да намерите някой, който има нужда от лечителските Ви познания.
Внесоха Мадлен в една зала, пълна с празни легла. На пода беше струпана мръсна слама, а въздухът беше спарен и тежък. Жак избра едно легло близо до огнището и нареди на Габриел да запали огън. Искаше да промие раната на Мадлен с вода и Габриел трябваше да кипне вода на огъня, защото огънят пречиствал тялото от лошото, както огньовете на чистилището пречиствали душата — така й обясни. После извади инструментите си и при вида им Габриел потръпна. Три остри ножа с различна големина, ножици, една игла и малки клещи — всичките ги прекара през пламъците, за да ги пречисти, а след това ги положи да изстинат на парче чист бял плат, който брат Алфонс с нежелание извади отнякъде.
13
Сен Жак, или свети Жак е Яков Зеведеев, един от дванадесетте апостоли на Христос. Според преданието мощите му се намират в испанския град Сантяго де Компостела и от XI век поклонението до Сантяго, наричано „Ел Камино“, става второто по значимост след това до Светите земи. Б. а.