— Странни са идеите ви за изцерението, Жак. Ако не Ви познавах като благочестив човек, бих нарекъл, методите Ви нехристиянски, да, дори богохулни. Ето например това езическо преклонение към огъня.
Монахът посочи към пламъците, където Жак тъкмо нагорещяваше последния чифт клещи. Намек за досада премина по лицето на поклонника, но сбърченото му чело бързо се изглади и той обезоръжаващо се засмя.
— Дори споровете с Вас ми липсваха, скъпи ми братко! Колко пъти съм Ви обяснявал, че човек има нужда от чист въздух? И тази мръсна слама по пода! По-добре голи плочи, които могат да се премитат и мият всеки ден.
Сега беше ред на брат Алфонс да се обиди и той не можа да го скрие.
— Как може да говорите такива неща, като знаете, че всички зли демони, които се настаняват у човека под формата на болест, идват отвън? Едва когато болният влезе на закрито, можем да изкараме болестта от тялото му с молитви и светена вода. После пациентът трябва да има време да събере отново сили на място, където демоните не могат да го достигнат. — Алфонс поучително размаха показалец. — Именно затова е важно никога да не се проветрява, за да не се вмъкнат нови демони. А пък сламата стопля помещението, за да не може хладината на смъртта да сграбчи болния.
Монахът се усмихна доволно, без дори да подозира колко погрешни са аргументите му.
— Да, да — промърмори Жак на себе си. — Но моите пациенти оживяват.
Мадлен беше в пълно съзнание, но онемяла от болка, и силно простена, когато старият поклонник внимателно отстрани примитивната превръзка, направена от Габриел.
— Изпий това, дете мое — каза той и й поднесе една чаша. — Може леко да ти загорчи, но ще облекчи болките ти. И не мърдай, натъртванията ти причиняват не по-малко болка от самата рана. А те са напълно безопасни. Но явно през тежка битка си преминала.
Мадлен изпълни заръките му и скоро усети приятна сънливост в тялото си.
Жак проми раната и внимателно я огледа. Кръвта беше спряла и макар и да беше дълга, раната не беше дълбока.
— Можеше да е много по-зле — усмихна й се успокоително той. — Костта не е засегната, нито големи кръвоносни съдове. Явно острието е било много остро, защото разрезът е гладък и равномерен и не е разкъсал тъканта много. Ще го зашия, за да зарасне бързо и без усложнения.
— Ще го зашиете?!
Брат Алфонс, който досега стоеше зад Жак и любопитно следеше прегледа, почервеня от вълнение.
— Ще го зашиете?! — повтори той възмутен. — Пълно незачитане на Божията воля! Ecclesiaabhorretasanguine[14], трябва да се използва нафора. Раната се почиства добре и върху нея се полага натрошената нафора, за да може Синът човешки да излекува тялото със Своето тяло.
— Ще действам по моя начин — каза Жак твърдо, — виждал съм го, че работи. И както казва Парацелз „Когато искам да докажа нещо, го правя не като цитирам авторитети, а като провеждам експерименти и стигам до рационални заключения“. Вашите стари църковни догми си ги задръжте за себе си.
— Казвате това, а сам цитирате други? — изсумтя Алфонс. — Не съм толкова невеж в медицинското изкуство, колкото изглежда намеквате. И аз мога свободно да цитирам големите лекари. Ако гъркът Гален беше християнин, неговият храм на Ескулап щеше да е Светата църква, а нима не беше казал тъкмо той, че „Храмът на Ескулап ни дава доказателството, че много сериозни болести могат да се излекуват само като човек помогне на душата си“? Както виждате, здравето е от Бог и затова правилните средства за постигането му са молитвите, светената вода и светите лекове. Всичко друго е ерес.
Думата „ерес“ остана да виси между двамата като гневен демон, а Габриел изплашена местеше поглед от единия към другия. Срещата на двамата мъже беше на път да се превърне в катастрофа, а какво щяха да правят, ако брат Алфонс ги изгони? Лицето на Жак беше сгърчено в гримаса, той стискаше зъби. Но изведнъж челюстта му се отпусна и той протегна ръка на монаха.
— Простете ми липсата на обноски, скъпи братко. Знам, че сте начетен, и макар че с грубата си арогантност ви карам да се съмнявате в това, признавам, че здравето идва от Господ. Аз само ще зашия раната. Но чудния процес на оздравяване, това великолепно умение, което живее в самото тяло, е създадено от Господ, затова Господ е този, който лекува.
14
Църквата мрази кръвта. От едикт на консилиума в Тур през 1163 година. След това думите почват да се тълкуват като забрана за операции с пускане на кръв, което възпрепятства развитието на хирургията. — Б. а.