— Това е вятърът, който той вдига, като тича; но той самият още не е дошъл. Ако вие можете да се борите с него, кажете ми. Ако не можете — също ми кажете.
И те отговорили:
— Бягай!
И той побягнал по-нататък и срещнал хора, които разоравали една нива. Те попитали:
— Какво те гони?
— Някой ме преследва — отговорил той.
— Кой е тоя, който тича след такъв като тебе? — попитали те.
— Оня, който се нарича Намиджи-Миджин-Маза — рекъл човекът.
— Не Миджин-Маза, а Миджин-Мата, тоест „Юнак между жените“. Стой, докато дойде.
Той се спрял. И ето профучал вятър и хората, които работели на нивата, изпопадали на земята. И той рекъл:
— Виждате ли, това е вятърът, който той вдига, като тича, но самият той още не е дошъл. Можете ли да устоите срещу него? Ако не можете, кажете ми.
И те рекли:
— Бягай!
И хукнал той да бяга и срещнал хора, които сеели жито.
— Защо бягаш? — попитали те.
— Някой ме гони — отговорил той. И те рекли:
— Кой е тоя човек, който преследва такъв като тебе?
Той рекъл:
— Името ме у Намиджи-Миджин-Маза.
— Поседни тук, докато дойде!
Той седнал. След някое време профучал вятър, повдигнал ги и ги тръшнал на земята. И те попитали:
— Какъв вятър е тоя?
И човекът, който бил преследван, рекъл:
— Това е неговият вятър.
И те отговорили:
— Махай се оттук!
Захвърлили те своите сечива и сами побягнали в гората и се изпокрили там, а той отново побягнал по-нататък. Най-сетне срещнал един огромен човек; той седял в подножието на един баобаб. Той бил убил слонове и ги печал, защото можел да изяде двайсет слона. Името му било Дунгун-Даджи — „Великан на гората“. И ето той го попитал:
— Накъде бързаш така?
А той отговорил:
— Намаджи-Миджин-Маза ме гони.
И Дунгун-Даджи рекъл:
— Почакай тук, докато дойде.
Той седнал. И вдигнал се вятърът на Намиджи-Миджин-Маза и го грабнал и го понесъл със себе си, но Дунгун-Даджи с гръмовит глас му заповядал:
— Върни се!
Тогава той рекъл:
— Аз не се отдалечих сам, вятърът на този човек ме отнася.
А Дунгун-Даджи се разгневил, станал, хванал го за ръката и седнал върху нея. И когато направил това, появил се Намиджи-Миджин-Маза и попитал:
— Ти, който седиш тук, от света на живите ли си или от света на мъртвите?
И Дунгун-Даджи рекъл:
— Пъхаш се там, където не ти е работа.
И Намиджи-Миджин-Маза рекъл:
— Запази здравето си, дай ми онова, което укриваш.
И Дунгун-Даджи рекъл:
— Ела и го вземи.
Той се разярил, скочил и го сграбчил. И те захванали да се борят. Краката им се преплели и великаните подскочили високо в небето. И до ден днешен те се борят там. А когато се уморят, сядат и почиват, а после се вдигат и се борят. Гърмът, който обикновено чуваш на небето, е от тяхната борба.
А оня човек дошъл на себе си, упътил се в къщи и разказал всичко. И жена му рекла:
— Ето защо ти казах — каквото и да правиш, не се хвали; каквото и да имаш — сила, могъщество, богатство или бедност, все някой ще те надмине в това. А ти отговаряше: „Това е лъжа“, но ето сега видя с очите си всичко и се убеди, че не си прав.