Станала. От радост двама
плакали с любов голяма…
Той в ръцете си я взел,
сам на светло я извел
и обратен път поели.
Хората навред мълвели,
че се връща у дома
жива царската мома.
В къщи, в стаята си бяла,
злата мащеха седяла,
разговаряла така
с огледалцето в ръка:
„Аз не съм ли най-красива,
бяла, румена, игрива?“
В отговор дочула тя:
„Ти сияеш с красота,
но царкинята ни жива
по е бяла и красива.“
Разломила тя без жал
огледалцето кристал
и излязла на вратата,
да посрещне дъщерята.
Грабната от зависта,
изведнъж умряла тя.
Щом в земята я зарили,
тежка сватба уредили
за момата, що желал,
Елисей се там венчал.
Откогато свят светувал,
пир такъв не бил се чувал.
Там и аз гулях и пих,
но едва мустак топих.