Каргадската версия на историята, разказвана като свещена литургия от жречеството, твърди, че Интатин надвил Ерет-Акбе, който „изгубил своята тояга, и амулет, и сила“ и едва се добрал в Хавнър като прекършен човек. Само че по онова време чародеите все още не носели тояга-жезъл, а Ерет-Акбе определено трябва да е бил здрав човек и могъщ магьосник, когато се изправил срещу дракона Орм.
Крал Махарион се стремял към мир, но така и не го получил. Докато Ерет-Акбе пребивавал в Карего-Ат (вероятно няколко години), нападенията на дракони се усилили. Вътрешните острови били обезпокоявани от бежанците, напускащи западните острови, и от прекъсвания на мореплаването и търговията, след като драконите започнали да палят морски съдове, плаващи на запад от Хоск, и да връхлитат над кораби дори във Вътрешно море. Всички магьосници и годни да носят оръжие мъже, които Махарион могъл да събере под своя команда, тръгвали на бран срещу драконите и той самият ги предвождал четири пъти; но мечовете и стрелите не били от голяма полза срещу бронираните, бълващи огън и летящи врагове. Палн се превърнал в „овъглено поле“, села и градове в западните предели на Хавнър изгорели до основи. С помощта на заклинанията си кралските магьосници успели да оковат и убият няколко дракона над Пелнийско море, което вероятно усилило яростта на драконите. Точно когато Ерет-Акбе се завръщал, Великият дракон Орм полетял към град Хавнър и заплашил с огъня си кулите на кралския палат.
Ерет-Акбе, току-що доплавал в залива „с платна, изтънели от източните ветрове“, не можал да спре, „за да прегърне сърдечния си брат или да поздрави дома му“. Сам приел драконов облик и полетял да се срази с Орм над връх Онн. „Пламък и огън в среднощния въздух“ се виждали от двореца в Хавнър. Летели на север, драконът бягал, а Ерет-Акбе го преследвал. Над морето край Таон Орм се обърнал и ранил магьосника толкова тежко, че го принудил да кацне на земята и да върне човешкия си облик. Сега драконът го преследвал чак до Стария остров, Еа, първата земя, която Сегой въздигнал от морето. На тази свята и наситена със земна сила почва двамата с Орм се срещнали. Прекратили битката си и си заговорили като равни, споразумявайки се да прекратят враждата между своите раси.
Но за жалост кралските чародеи, вбесени от щурма над сърцето на кралството и окуражени от победата си в Пелнийско море, отвели флотата чак в далечния Западен разлив и нападнали островчетата и скалите, по които драконите отглеждали своите малки, като избили много потомства, „трошейки яйцата чудовищни с железните си млатила“. Щом Орм чул това, гневът му отново се пробудил и той „полетял към Хавнър като огнена стрела“. (В хардийски, както и на каргадски, за драконите се говори в мъжки род, въпреки че полът на всички дракони е въпрос на догадки, а в случая с най-старите и най-великите — пълна загадка.)
Ерет-Акбе, полусъвзел се, тръгнал след Орм, прогонил го от Хавнър и го преследвал „из целия Архипелаг и Разливите“, не го оставял да кацне на суша и все го гонел над морската шир, докато накрая в един последен и ужасен полет двамата прехвърлили Драконовия низ и достигнали последния остров от Западния разлив, Селидор. Там, на един вдаден в океана бряг, изнемогващи, двамата се възправили един срещу друг и се вкопчили „с нокти и пламък, със слово и меч“, докато:
Самият крал Махарион, според сказанието, отишъл в Селидор, „за да поплаче край морето“. Той прибрал меча на Ерет-Акбе и го поставил на върха на най-високата кула в двореца си.
След смъртта на Орм драконите си останали заплаха за Запада, особено когато били предизвиквани от ловци на дракони, но престанали да нападат населени острови и търговските кораби. Йевод от Пендор бил единственият дракон, който нападал Вътрешните земи след времето на „Кралете“. В продължение на много столетия във Вътрешното море не е бил виждан нито един дракон, чак до времето, когато Калесин, наречен „Най-старият“, не отнесъл Гед и Лебанен на остров Роук.
Махарион умрял няколко години след Ерет-Акбе, без да успее да спечели мир, и оставил кралството в големи размирици. Навсякъде се говорело, че след като е изгубен Пръстенът на мира, не може да се появи истински крал на Землемория. Смъртно ранен в битка срещу разбунтувалия се Владетел на пристаните Гехис, Махарион изрекъл пророчество: „Тронът ми ще наследи оня, що жив прекоси земята на смъртта и се върне на далечните брегове на деня“.