Тъмното време, Ръката и Школата на Роук
След смъртта на Махарион през 452 г. тронът бил оспорван от няколко претенденти; нито един от тях не се наложил. Няколко години те се борили помежду си и унищожили изцяло централната власт. Архипелагът се превърнал в полесражение за феодални князе наследници, управи на малки острови и градове-държави и пиратски главатари, като всички се мъчели да усилят богатството и мощта си и да разширят или опазят границите на владенията си. Търговският и морски трафик се стопили заради пиратските набези, градове и поселения се прибрали зад крепостните си стени; занаятите, рибарството и земеделието страдали от непрестанните набези и войни; робството, което не съществувало по времето на „Кралете“, станало нещо обичайно. Магията се превърнала в основното оръжие при набези и битки. Чародеи се наемали на служба при бойни главатари или сами се стремели към власт и могъщество. Заради безотговорността на тези магьосници и извращението на тяхната мощ, самата магия придобила мрачна слава.
През този период драконите не представлявали никаква заплаха, а каргадците се затворили в собствените си вътрешни кавги, но с годините раздорът сред населението на Архипелага се влошавал. Моралната и интелектуална традиция се облягала единствено на знанието и преподаването на „Сътворението“ и други митове и героични сказания, както и на съхранението на занаяти и умения: сред тях било и магическото изкуство, използвано за праведни цели.
„Ръката“, необвързващ съюз или общност, загрижена главно за разбирането и етичното прилагане и учене на магията, била създадена от мъже и жени от остров Роук около сто и петдесет години след смъртта на Махарион. Възприемайки Ръката като заплаха за хегемонията си, магьосниците — бойни главатари на Уотхорт нападнали Роук и избили почти всички възрастни мъже на острова. Но Ръката вече се била разпростряла и по други острови около Вътрешното море. Под името „Жените на Ръката“, общността оцеляла в продължение на столетия, поддържайки тънка, но здрава мрежа от информация, общение, взаимна защита и учене.
Някъде към 650 г. сестрите Елеал и Яхан от Роук, Медра Откривателя и други хора на Ръката основали на Роук школа, център, където можели да се събират и да споделят познание, да уточняват дисциплини и да упражняват етичен контрол над практикуването на магьосничеството. Заради посредничеството на Ръката по другите острови, славата на тази школа бързо се разраснала. Магьосникът Териел от Хавнър, предусетил, че школата представлява заплаха за безконтролното лично могъщество на чародеите, дошъл с огромна флота, за да я унищожи. Той бил сразен, а флотата му разпръсната. Тази първа победа укрепила славата за ненакърнимостта на Школата на Роук.
Под непрестанно усилващото се влияние на Роук чародейството се оформило в цялостна научна дисциплина и приложението му все повече попадало под контрола на морални и политически цели. Магьосници, обучавани в Школата, отивали по други острови на Архипелага, за да действат срещу военни главатари, пирати и враждуващи благородници, да предотвратяват грабежи, да налагат наказания и примирия, да укрепват граници и да защитават хора, стопанства, села, градове и корабоплаване, докато не се възстановил общественият ред. В ранните години били изпращани, за да наложат мир; после във все по-голяма степен били призовавани да го поддържат. Докато тронът в Хавнър оставал празен, в продължение на над двеста години Школата на Роук служела ефективно като централно управление на Архипелага.
Властта на Върховен маг на Роук била в много отношения съпоставима с тази на краля. Със сигурност Халкел, първият Върховен маг, е бил повлиян от амбиция, арогантност и суетност при учредяването на собствената си авторитетна титла. Но понеже Върховните магове били ограничавани от съдържателното учение и практика на Школата и от бдителността на колегите си, никой след него не е злоупотребявал със своята власт, за да отслаби други и да възвеличи себе си.
Все пак лошата слава, която магията си спечелила през Тъмното време, продължавала да съпътства много от практиките на заклинателите и вещиците. Особени подозрения и злословия будели женските сили, още повече защото те се съчетавали с Древните сили.
Из цяла Землемория винаги са съществували извори, пещери, хълмове, камъни и гори — места на средоточие на сила и святост. Някои от тях будели боязън и почит сред местните обитатели, славата на други се простирала надлъж и шир.