Школата на Роук
Школата била основана някъде към 650 г, както обяснихме по-горе. Деветимата Повелители или Главни учители на Роук първоначално били:
Ветроключ, или Повелителят на заклинанията, контролиращи климата
Ръката, Повелителят на илюзиите
Билкаря, Повелителят на знахарските изкуства
Преобразителя, Повелителят на заклинанията, които преобразуват материални неща и тела
Призовника, Повелителят на заклинанията, които призовават духове на живи и мъртви
Нарицателя, Повелителят на знанието на Истинската реч
Пазителя на шарките, обитател на Горската обител, Повелителят на смисъла и значението
Откривателя, Повелителят на заклинанията по откриване, обвързване и връщане
Вратаря, Повелителят на влизането и напускането на Големия дом.
Първият Върховен маг, Халкел, премахнал титлата Откривател и я заменил с Песнопоец. Задачата на Песнопоеца е да съхранява и преподава всички устни „подвизи“, балади, песни и пр., както и пеещите се заклинания.
Халкел подредил в стриктна йерархия първоначално синонимните и грубо определими думи като вещер, заклинател, магьосник. Според неговите правила:
Вещерството било ограничено единствено до жени. Цялото магьосничество, практикувано от жени, било наречено „низш занаят“, дори когато включвало дейности, иначе смятани за „висши изкуства“, като знахарството, баенето, превръщането и пр. Вещиците можели да се учат само една друга или при заклинатели. Било им забранено да постъпват в Школата на Роук и Халкел разубеждавал заклинателите изобщо да учат вещици. Изрично забранил жени да бъдат учени на каквато и да било дума от Истинската реч и макар тази забрана да била често пренебрегвана, с течение на времето тя довела до дълбока и продължителна загуба на знания и сила сред жените, практикуващи магьосничество.
Заклинателството се практикувало от мъже — единствената му отлика от вещерството. Заклинателите се обучавали взаимно и притежавали известни познания в Истинската реч. Заклинателството включвало както низши занаяти според определението на Халкел (откриване, поправяне, намиране на вода с лескова пръчка, церене на животни и пр.), така и някои висши изкуства (знахарство, баене, влияние върху климата). Учениците, проявили дарба за заклинателство, били изпращани в Роук за обучение, като първо изучавали висшите изкуства на заклинателството и ако покажели висок успех, можели да продължат с обучението си в изкуствата на магьосничеството, особено с назоваване, призоваване и моделиране, и така да станат магьосници.
Магьосникът, според определението на Фалкел, бил мъж, получил своята тояга-жезъл от учител, самият той магьосник, поел особена отговорност за неговото обучение. Обикновено самият Върховен маг връчвал тоягата на ученика и го обявявал за магьосник. Този вид преподаване и наследяване на знания се е появил и по други места освен в Роук — особено на Палн, — но Повелителите на Роук се отнасяли с подозрителност към всеки ученик, който се е учил другаде, освен на Роук.
Маг останал, общо взето, неопределен термин: магьосник с голяма мощ.
Името и длъжността Върховен маг било изобретено от Халкел, а Върховният маг на Роук бил десетият Повелител, който не се брои между Деветимата. Личност със значителна морална и интелектуална сила, Върховният маг също така упражнявал значителна политическа власт. Като цяло тази власт се използвала добронамерено. Поддържайки Роук като силно централизиращ, нормализиращ и умиротворяващ елемент в обществото на Архипелага, Върховните магове разпращали по островите заклинатели и магьосници, обучени да разбират етичното приложение на магията и да пазят човешките общности от суша, мор, нашественици, дракони, както и от безскрупулното прилагане на собствените си умения.
След коронацията на крал Лебанен и възстановяването на Върховните дворове и дворцови съвети в Голямото пристанище Хавнър Роук останал без Върховен маг. Изглежда, че тази длъжност, несъществувала първоначално като елемент в управлението на Школата или на Архипелага, вече не била полезна, нито уместна, и Гед, когото мнозина наричат най-великия от Върховните магове, вероятно е бил последният такъв.